Сталин не се срамува да даде указания на съставителите на учебника да се позовават по-често на неговите идеи (както знаем, той отдавна практикува това). Предлага например да се използва „писмото на Енгелс до Бернщайн през 1882 г., преведено в първата глава на моя доклад пред VII разширен пленум на ИККИ «За соц.-дем. уклон» във ВКП(б) и моите коментарии към него“. Без тези коментарии, пише по-нататък Сталин, „борбата на фракциите и теченията в историята на ВКП(б) ще изглежда като някаква необяснима кавга, а болшевиките — като непоправими и кресливи кавгаджии и побойници“ 392 392 Большевик, 1937, №9, с.9.
. По поръчение на Централния комитет авторите подготвят бързо краткия курс, който става за дълго време основното, а често и единственото помагало в идейно-теоретичната подготовка на милионите съветски хора. Книгата, издадена в нашата страна с общ тираж почти 43 милиона екземпляра, е пропита с възхвали към Сталиновия „гений“, към неговата „мъдрост“ и „прозорливост“. В първото й издание се отбелязва: „Краткият курс по история на ВКП(б) е разработен от комисия на Централния комитет на ВКП(б) под ръководството на другаря Сталин и с неговото най-активно лично участие.“
Но тази формулировка не го задоволява. В издадената по-късно кратка негова биография, която той най-грижливо редактира, допълва и уточнява, се появява нова формулировка: „През 1938 г. излезе книгата «История на ВКП(б). Кратък курс», написана от другаря Сталин и одобрена от комисия на ЦК на ВКП(б).“ 393 393 И. В. Сталин. Краткая биография. М., 1948, с.163.
Сталин вече не се смущава от обстоятелството, че книгата, възхваляваща го безгранично, се оказва написана… пак от него. Така е осъществена идеологичната обосновка на абсолютната роля на „вожда“, на контрола му над партията и държавата. Освен това, отстранил на практика всички видни съратници на Ленин, той ги „зачертава“ и от историята. Освен Ленин и Сталин фактически в краткия курс няма други конкретни лица, творци на революцията и социализма. Има само „врагове“.
Книгата, която става задължителна за комунистите, за студентите от висшите учебни заведения, за цялата система на партийната просвета и политическото образование, излага еднозначно няколко Сталинови „аксиоми“: в революцията е имало двама вождове — Ленин и Сталин; основната заслуга за построяването на социализма в СССР принадлежи на Сталин; след Ленин партията има само един вожд — „мъдрия“, „прозорливия“, „смелия“, „решителния“ Сталин… В това масово издание Сталиновата схема вожд-партия става по този начин достояние на целия народ. Популярността, примитивизмът на изложението, елементарният схематизъм правят практически краткия курс твърде достъпно за всеки човек помагало. В общата система за възпитание на съветските хора, изградена през 30-те години, тази книга заема централно място. След излизането й, на 1 октомври 1938 г., се свиква съвещание на пропагандистите от Москва и Ленинград, на което Сталин произнася реч. Заслужава да приведа някои извадки: „Една от задачите на изданието е да се ликвидира синорът между марксизма и ленинизма.“ По-нататък дава да се разбере, че до момента има само една книга, която разглежда в единство марксизма-ленинизма. „Книгата на Сталин «За основите на ленинизма» — продължава докладчикът, без ни най-малко да се притеснява — излага онова ново и особено, което е внесено от Ленин в марксизма. Не казвам, че там е изложено всичко, но книгата на Сталин дава всичко основно, което е внесено от Ленин в марксизма.“ 394 394 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.120, д.313.
Без никаква скромност, за която тъй много обича да говори, той дава свръхвисока оценка на труда си. Сега вече и той самият вярва, че е не само единственият мъдър вожд, но е и много голям теоретик. Такъв е закономерният резултат от единовластието, единоначалието в една обществено-политическа организация, каквато е партията.
Описвайки живота на римския император Тиберий, Гай Светоний уверява, че диктаторът е знаел предварително какво ще е бъдещето му и „отдавна предвидил каква ненавист и какво безславие го чакат занапред“ 395 395 Светоний, Гай. Жизнь двенадцати цезарей. М., 1987, с.135.
. На Сталин и през ум не му минава нещо такова. Архивът му — записките, резолюциите, писмата, фотографиите, кинохрониките, стенограмите на речите — говори за увереността на „вожда“, че ще остане безсмъртен в паметта на народа. След XVII конгрес и до края на своите дни той си остава далеч по-непрозорлив от Тиберий и мисли само как да увековечи „славата“ си. Постепенно „самодържавието на вожда“ по отношение на партията и народа се регламентира в много култови актове и обреди. Така например учредяват се сталинскистипендии и__ сталински__ награди. (Постановлението на правителството за учредяване на ленински награди, прието още през август 1925 г. с участието на Сталин, е направо забравено.) Държавният химн, редактиран лично от Сталин, отразява ролята му в съдбата на отечеството:
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу