Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Днес обаче знаем, че Сталин укрепва не толкова диктатурата на пролетариата, колкото диктатурата на бюрократа.

Сталин много говори за равенство, за интересите на обществото като изходни предпоставки на социалистическата демокрация. През 1936 г. в разговор с група партийни работници от ЦК, отговарящи за подготовката на учебници, той подчертава: „Нашата демокрация трябва винаги да поставя на първо място общите интереси. Личното пред общественото — това е почти нищо. Докато има мързеливци, врагове, разхищения на социалистическата собственост, значи има хора, чужди на социализма, значи е нужна борба…“

„Личното пред общественото — това е почти нищо.“ Без никой да си дава сметка за вредите, у хората постепенно се насажда убеждението, че всички ние сме стопани на общонародната собственост. А онова, което принадлежи на всички, не принадлежи на никого. Чувството на стопанин сякаш изчезва. Постепенно възтържествуват принципите на изравняването. За изобретението на работник изобретател може и да не се изплатят няколко хиляди рубли, макар то да носи печалба с милиони, само защото е един човек — това са „много“ пари. Така се формира постепенно типът на работника, който се бои „да не се пресили“, на човека, който спокойно се примирява с надписването, с измамата, с явната кражба: „Какво, да не би държавата да обеднее от това?“ Така „избуя“ Сталиновият тезис: „Личното пред общественото — това е почти нищо.“ А Сталиновата „демокрация“ държи хората в това състояние. Подбутват ги главно принудата, административните мерки, страхът, другите лостове на системата, възцарена от самодържеца.

Сталин не се „обявява“ против демокрацията, защото я разбира така, както може да я разбира един деспот. Та нали не са малко „цезарите“, нямащи нищо против създаването на послушни парламенти и на традиционна инсценировка с избори, клетви за вярност, формално представителство. За него демокрацията като израз на социалистическото народовластие е приемлива и търпима само дотолкова, доколкото укрепва личната му диктатура. В разговора си с Хърбърт Уелс за основа той поставя властта„като лост за преобразования“, лост за въвеждане на нова законност, нов ред. Но не поставя нито веднъж властта на едно равнище с народовластието. Нито веднъж! Сталин нищо друго не обича така, както властта: пълната, неограничената, огряната от „любовта“ на милионите власт. Тук той сполучва. Преди него никой на тоя свят не е успявал, а и занапред, както личи, никой няма да успее да извърши невъзможното: да унищожи милиони свои съотечественици и да получи в замяна любовта на още много и много милиони свои съграждани. И всичко това се вмества в Сталиновото разбиране за диктатура и демокрация!

С течение на времето „жертвоготовността“ става за Сталин един от неотменимите атрибути на социализма. Когато се планира нов строеж в Сибир или на Север, то „по план“ се определя потребността от покриване на „естествения разход“ на работна сила. Органите на НКВД дори планират „капацитета“ на районите, своеобразен резерв от затворници, предназначен за „социалистическите строежи“. От края на 20-те години вече няма недостиг от евтина и безправна (често и обречена да загине) работна ръка. Сталин поддържа всички „инициативи“ за използване на затворници. Или промърморва на помощника си „Съгласен съм“, или се разписва набързо върху документа. Това означава, че предложението на ведомството да бъдат използвани десетки и хиляди „народни врагове“ в един или друг район е одобрено.

Ще избързам напред, за да допълня: в своите записки до Сталин Берия много пъти твърди, че задачите, възлагани на органите на НКВД, са толкова големи, та „живата сила“ не достига. 344 344 ЦГАОР, ф.9492, оп.2, д.6, л.78-81. И Сталин „откликва“.

На 25 август 1938 г. на заседание на Президиума на Върховния съвет на СССР се обсъжда въпросът за предсрочно освобождаване на затворниците за добра работа. Сталин възразява: „Не трябва ли да се направи така, че хората да остават в лагерите? А то, ако ги освободим, ще се върнат вкъщи и пак ще тръгнат по стария път. В лагера атмосферата е друга, там трудно се тръгва по лоши пътища. Ами нали сега у нас има доброволно-принудителен заем. Я нека да въведем и доброволно-принудително оставане.“ 345 345 Пак там, ф.7523, оп.67, д.1, л.5.

Указанието на „вожда“ е ясно. И излиза указ „Относно лагерите на НКВД“, съгласно който „осъденият, отбиващ наказанието си в лагерите на НКВД на СССР, трябва да изтърпи докрай определения от съда срок“. Такава е Сталиновата демокрация.