Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

… Намирайки се в началото на 1917 г. далече от Русия, Ленин е затънал до гуша в теоретичните си разработки. Записките в тетрадката му, които влизат в историята като знаменитата „Синя тетрадка“, са озаглавени „Марксизмът за държавата“. В тревожните юлски дни, когато Временното правителство се опитва да разгроми болшевишката партия и да унищожи физически вожда на революцията, в Разлив Ленин продължава работата си над книгата. Въз основа на многобройните си бележки, събрани в „тетрадката“, въз основа на положенията и идеите, изказани от основоположниците на научния социализъм, само за няколко седмици, през август и септември, написва гениалния си труд „Държавата и революцията“. Препрочитайки го още веднъж по време на работата ми над тази книга, бях привлечен особено от идеите за държавата през преходния период, за диктатурата на пролетариата.

Ленин си задава въпроса: „А какво е отношението на тази диктатура към демокрацията?“ И си отговаря с думи от „Комунистически манифест“: „превръщане на пролетариата в господстваща класа и завоюване на демокрацията“. Да, специално подчертавам това: в диктатурата Ленин вижда инструмент за потискане на експлоататорите, на потисниците. Без това е невъзможно да се пристъпи към социалното преустройство на обществото, да се поведе борба за материализиране на идеалите на социализма.

Демокрацията и диктатурата са съпоставими понятия. В известен смисъл всяка държава е политическа диктатура на господстващите класи. Ще ви предложа още една извадка от „Държавата и революцията“. Диктатурата на пролетариата, пише Ленин, „съединява насилието спрямо буржоазията, т.е. спрямо малцинството от населението, с пълноторазвитие на демокрацията, т.е. на действително равноправното и действително всеобщото участие на цялатамаса на населението във всички държавнидела“ 335 335 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.33, с.87. . Тези Ленинови акценти върху пълното развитие на демокрацията са особено важни, но Сталин фактически не им обръща внимание.

В родената през октомври 1917 г. диктатура на пролетариата насилието заема челно място. И това е естествено: води се борба за победа, за устояване, за оцеляване. Но някак си стана така, че не само в буржоазната литература, но понякога и в марксистката, най-вече през 20-те и 30-те години, се анализира само тази страна на диктатурата. Докато Ленин винаги е смятал, че съзидателната, демократичната функция на пролетарската диктатура е не само най-важната, но и съдържа тенденцията да стане главна и единствена. За съжаление Сталин не споделя, поне на практика, тази Ленинова идея. За него в диктатурата на пролетариата като форма на властта на трудещите се завинаги главен остава насилственият елемент.

Още в началото на 30-те години проницателните умове са могли да разберат, че Лениновите думи „този апарат не принадлежи на нас, а ние му принадлежим“ 336 336 Пак там, т.45, с.438. отразяват реалното положение на нещата. Ражда се диктатурата на бюрокрацията. На колективната бюрокрация. А бюрокрацията постепенно създава елита, цялата йерархия от началници. Директивите стават кажи-речи главното средство за социално общуване. Всичко се решава в кабинетите. Събранията, сесиите, конгресите само „одобряват“, „поддържат“. Народовластието е празна дума. Колелцата на бюрократичната машина се въртят бавно, но невъзвратимо. На централния пулт седи Сталин и поглежда от прозорците на Кремъл своята рожба. Така се изражда, изопачава преходът към социализма, към Сталиновия социализъм.

Сталин никога не разбира, не иска да разбере същината на пролетарската демокрация, на народовластието. Архивът, бележките, записките, речите му свидетелстват: за него демокрацията не е нищо повече от свобода да се поддържат(само да се поддържат!) решенията на партията. А тъй като според дълбокото му убеждение той, генералният секретар, олицетворява партията, истинският демократизъм е в одобрението, в съгласиетос неговите изводи, решения и намерения. Не всички изведнъж забелязват, че при разчистването на сметките си с Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин, Пятаков, Риков и с другите лидери на партията, мислещи не като него, Сталин подчертава заедно с това различията им не с неговите възгледи, а с ленинизма. Един от най-коварните и антидемократични похвати на Сталин е в това, че отъждествява (във всички случаи!) своите позиции, възгледи и решения с Лениновите идеи. Не всички изведнъж забелязват, че поради този негов похват никой не успява да излезе прав в полемиката и в сблъсъка си с него. За да стане това, трябва да се развенчава Ленин!