Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Можем да си представим колко зашеметен е Бухарин, макар да е разбирал дълбоко в душата си, че ножът на Сталиновата гилотина е вдигнат отдавна над главата му. Сигурно си е спомнил, че на 8 термидор, в деня преди да загине, Робеспиер възкликва в Конвента: „Към тиранията вървят с помощта на мошеници, а към какво вървят ония, които се борят с тях? Към гроба и към безсмъртието.“ Борил ли се е Бухарин? Преценете сами. След като прочита убийственото писмо на Ворошилов, той намира в себе си сили да отговори на „Сталиновия народен комисар“:

„До др. Ворошилов

Получих твоето ужасно писмо.

Моето писмо завършваше с «Прегръщам те».

Твоето писмо завършва с «негодник».

При това положение какво да ти пиша?

У всеки човек има, или по-вярно, трябва да има лична гордост. Но аз бих искал да премахна едно политическо недоразумение. Написах ти писмо от личен характер (за което сега много съжалявам) в тежко душевно състояние; съсипан, писах просто до един голям човек; стигах до полуда само при мисълта, че току-виж някой повярвал в моята виновност.

И ето, изкрещявайки, ти писах: «Ако мислите, че е „неискрено“ (че например статиите си за Киров съм писал „неискрено“), а ме оставяте на свобода, тогава вие самите сте страхливци» и т.н. И после: « А ако вие не вярвате в онова, което е наломотил Кам…» и т.н. И какво? Според тебе аз мисля, че вие сте страхливци, или изкарвам ръководството страхливци? Тъкмо обратното, с това аз казвам: тъй като на всички е известно, че вие не сте страхливци, значи, вие не вярвате, че мога да напиша неискрени статии. Та нали това се вижда от самото писмо!

Но ако така заплетено съм го написал, че то може да се разбере като нападка, тогава аз — не от треперковщина раболепна, а истински — трижди, писмено и както щеш, си взимам всички тия фрази назад, макар че съвсем не това съм искал да кажа, което ти си помислил.

Аз смятам партийното ръководство за забележително. И в самото си писмо до тебе, без да изключвам възможността за грешка от моя и от ваша страна, писах: «В историята има случаи, когато забележителниличности и превъзходниполитици също правят грешки от частен характер»… Нима това го нямаше в писмото? Точно такова е и моето действително отношение към ръководството. Това много отдавна съм го рекъл и няма да се уморя да го повтарям. Осмелявам се да мисля, че съм го доказал с дейността си през всичките тези последни години.

Във всеки случай, това недоразумение моля да бъде премахнато. Много се извинявам за миналото си писмо, занапред няма да те обременявам с никакви писма. Крайно изнервен съм. Това беше причината за писмото ми. Междувременно необходимо ми е възможно по-спокойно да изчакам завършека на следствието, което, уверен съм, ще докаже, че нямам нищо общо с бандитите. Защото това е истината.

Бухарин казва „Прощавай“, но Сталин още веднъж ще разхлаби примката около гърлото на задъхващия се. На 10 септември 1936 г. „Правда“ съобщава, че Прокуратурата на СССР не намира данни, потвърждаващи престъпно деяние, и прекратява делото. Но това ще бъде само временен отдих. Сталин решава, че в следващото действие на трагедията главното действащо лице трябва да бъде Пятаков. Той сам ще определя последователността на спектаклите. През февруари ще дойде редът и на Бухарин… Февруарско-мартенският пленум на Централния комитет от 1937 г. не само ще „обоснове“ теоретично необходимостта от кървава жътва, но и ще хвърли под Сталиновите сърпове нови жертви…

Сталин разчиства мястото на пиедестала. Още един съратник на Ленин се оказва в канавката. „Вождът“ чувства, че може, в правото си е да взима еднолично и най-важните решения. Та нима, мисли си сигурно той, това е в разрез с принципите на диктатурата на пролетариата, на ролята на вождовете в революцията?

Лениновите томчета в библиотеката на Сталин са изпъстрени нагъсто от ръката на притежателя им. Една подробност: може да ги е чел, да ги е изучавал, да се е запознавал с написаното, а може и просто да е търсел нужния му цитат или мисъл на Ленин, но едно е сигурно — генералният секретар малко се е интересувал от Лениновите идеи за демокрацията. Написаното за диктатурата на пролетариата е с много бележки. Ще повторя още веднъж: диктатурата и демокрацията са двете страни на един и същи медал, ако става дума за пролетарската диктатура.