Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Разбира се, прекланяйки се пред ума на Бухарин и пред пророческото му прозрение за идващото, не бива да забравяме, че както всички хора и той е имал слабости, и той е правел грешки. Също твърде късно проумява какъв е Сталин. Невинаги е последователен във възгледите си. Допуска и досадни „недоглеждания“. Например в статията си „Сърдити забележки“, отпечатана в „Правда“ на 12 януари 1927 г., се нахвърля съвсем незаслужено върху Есенин, като обявява поезията му за „есенинщина“ от „мужико-кулашко естество“, а това прозвучава като сигнал за офанзива срещу него и други „селски поети“. Каквото било — било. Може само да се съжалява, че е имало и такива неща. Но не тия грешки си записва Сталин. Генералният секретар смята, че Бухариновият лозунг „Забогатявайте!“ изразява същината на кулашкия светоглед, а становището му за „запояване“ на кулачеството към социализма е просто враждебно. След като се поравя в паметта и в книжата си, изважда още едно „прегрешение“ на Бухарин. На октомврийския пленум на ЦК през 1924 г., когато се обсъждат въпросите за работата в селото, Николай Иванович неочаквано за всички прави предложение „да се колонизира“ селото. Но под „колонизация“ той разбира командироването на 30 хиляди работници от града в селото. И въпреки че по-късно партията ще прибегне до този съвет, Сталин хвърля не един тежък камък върху Бухарин за неговата идея за „колонизация“. На всички, включително и на Сталин, е ясно, че „колонизация“ е просто несполучлив термин, чиято същност е градът да окаже помощ на селото. Но той умее да превръща и дреболиите в „политически въпрос“.

Априлският и ноемврийският пленум на ЦК и ЦКК през 1929 г. разглеждат въпроса за „десния уклон“ във ВКП(б) и завършват започнатия от Сталин разгром на „групата на Бухарин“. В тричасовата си реч Сталин сипе гръм и мълнии върху Бухарин, задето отказва предложения му от Политбюро на 7 февруари 1929 г. компромис, равносилен на поражение. А това означава, констатира Сталин, че в партията сега „има линия на ЦК, а другата линия е на групата на Бухарин“. Въпреки че до януари 1928 г. генералният секретар, общо взето, работи сговорно е Бухарин, сега определя няколко „етапа на разногласия“ с него. Заедно с това изстрелва думички като „дивотии“, „бабини деветини“, „книжлетата на Бухарин“, „немарксистки подход“, „врачуване“, „набеден марксист“, „мъдруване“, „полуанархистичната локва на Бухарин“ и т.н.

Главния удар в своята реч Сталин насочва срещу Бухарин като теоретик. Понеже след Ленин Бухарин е смятан с пълно право за водещ теоретик в партията, Сталин решава да го развенчае: „Той е теоретик не напълно марксистки, теоретик, който трябва още да се учи, за да стане марксистки теоретик.“ 330 330 Сталин, И. В. Соч. Т.12, с.69. Разбира се, Сталин не пропуска да спомене Лениновата оценка за Бухарин, като набляга особено върху втората й част: „В него има нещо схоластично (той никога не е учил и, мисля, никога не е разбирал напълно диалектиката).“ Следователно той е „теоретик без диалектика, теоретик схоластик“. И по-нататък изброява всички разногласия на Бухарин с Ленин, представяйки ги като опити за „поучаване на нашия учител Ленин“. „Пък и нищо чудно няма в това, продължава Сталин, щом дори само до неотдавна «теоретикът схоластик» беше един от учениците на Троцки… щом и вчера дори диреше да прави блок с троцкистите против ленинците и тичаше при тях през задния вход!“ 331 331 Пак там, с.70, 79. . Така окачествява срещите на Бухарин с Каменев, за които, разбира се, своевременно научава.

В тоя дух е издържана дългата реч на Сталин, в която освен Бухарин на остра и унищожителна критика са подложени Риков и Томски. Впрочем тази реч е публикувана едва след много години в събраните съчинения на Сталин. Бухарин и Риков са свалени от техните постове, но все още остават в Политбюро. Тъй като резолюцията на пленума е разпратена до всички местни партийни организации, в цялата страна „десните“ са подложени на „строго мъмрене“. „Правда“ и другите печатни органи започват да публикуват системно материали, анатемосващи лидерите на „десните“. А това фактически е сигнал за форсиране на колективизацията с нейните безбройни крайности, но и с насилствено разрушаване на вековния начин на живот на селяните. За доброволност вече и дума не става. Бухарин въпреки всичко продължава да смята, че 20-процентовият прираст на промишлената продукция е границата, зад която селското стопанство няма да издържи. Сталин, както на всички ни е известно, мисли другояче — увеличава неколкократно тази цифра.