Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Отношенията между тях рязко се изострят, след като Бухарин публикува в „Правда“ на 30 септември 1928 г. знаменитата си статия „Бележки на икономиста“. В нея упоритият Бухарин (навремето Ленин го сравнява с „восък“, а сега доказва на Сталин, че костенурката затова е така твърда, защото е… мека) отново подчертава необходимостта и възможността за безкризисно развитие както на промишлеността, така и на селското стопанство. Всички други подходи в решаването на икономическия проблем нарича „авантюристични“. „У нас трябва да бъде пуснат в ход, задвижен енергично, максимумът от стопанските фактори, работещи за социализма — пише Бухарин. — Това предполага най-сложна комбинация между личната, груповата, масовата, обществената и държавната инициатива. Ние всичко прекалено сме прецентрализирали.“

След една седмица Политбюро осъжда неговото изказване и Сталин преминава в решително настъпление. Компромиси в дългите остри дискусии в Политбюро вече не могат да се намерят. Много от заседанията не се протоколират, а се записват само решенията. Те свидетелстват, че Сталин все повече надделява. Бухарин остава в малцинство. По редица точки отстъпва Риков. Колебае се и Томски. Сталин започва да настоява Бухарин „да прекрати своята линия на задържане на колективизацията“. В острата им свада Бухарин нарича раздразнено Сталин „дребен източен деспот“. Сталин не отговаря на стрелата, но сигурно решава за себе си: „Този повече не ми е нужен.“

Обтегнатите отношения все повече се влошават. Но още преди това, като вижда, че позициите на „умерените“ отслабват, Бухарин извършва, както се преценява тогава, една необмислена постъпка. На 11 юли 1928 г. той отива неочаквано в жилището на Каменев, опитвайки се да установи нелегални отношения с бившата „опозиция“, за чието разгромяване самият той е помогнал. После още два пъти отива при Каменев. Срещат се на четири очи. За какво точно са говорили така дълго двамата някогашни съратници на Ленин, по всяка вероятност никога няма да научим. Все пак в записките на Каменев, както твърди Троцки, се казва, че Бухарин бил и вбесен, и потиснат. Непрекъснато повтарял, че „революцията е провалена, че Сталин е интригант от най-долна проба“, той вече не вярвал, че може нещо да промени. Привържениците на Троцки разпространяват съдържанието на този разговор в нелегален позив с дата 20 януари 1929 г. Достоверността на тези сведения, естествено, никой не може да гарантира.

Разбира се, на Сталин съобщават за тези срещи и на априлския пленум през 1929 г. те ще станат едни от най-страшните „аргументи“ против Бухарин. Контактите с Каменев не дават абсолютно нищо на „умерените“, но Бухарин си „издейства“ Сталиновия етикет „фракционер“. Решава да се обърне още веднъж към общественото мнение. В деня на годишнината от смъртта на Ленин, 24 януари 1929 г., в „Правда“ се появява статията на губещия почва под краката си Бухарин „Политическото завещание на Ленин“, представляваща изложение на доклада, подготвен за траурното заседание, посветено на петата годишнина от смъртта на Ленин.

В статията се разглеждат Лениновият план за построяване на социализма, голямото значение на новата икономическа политика, необходимостта от демократизъм при взимането на решения и т.н. Бухарин пише като за нещо най-съкровено: в Лениновите статии „курсът към индустриализиране на страната се основава на спестяванията, на повишаването на качеството в работата при кооперирането на селячеството, тоест по най-лек, прост и без никакво насилие (курсивът мой — Д.В. ) начин да се въвлече селячеството в социалистическото строителство“. Изглежда, тази формула изразява същността на неговите възгледи по въпросите, които толкова много вълнуват страната в ония дни.

Но най-главното: заглавието на статията напомня на комунистите (които знаят и които помнят), че „Завещанието“ предполага и преместването на Сталин от поста генерален секретар на друг пост. Чашата прелива. Още повече че в статията си Бухарин с горчивина, може да се каже, и с изключителна проницателност пише: „В политиката съвестта не се изважда от сметката, както мислят някои.“

Искам още веднъж да напомня думите, които казах преди и към които неведнъж пак ще се връщам: истинската съвест винаги има своя шанс. Бухарин се стреми да използва докрай този шанс; това е изисквало от него голямо мъжество, готовност да жертва себе си, бъдещето си… А колко много мъжество не достига на мнозина и тогава, и по-късно! Съвестта е най-чувствителният интелектуален и емоционален камертон, измерващ докъде стигат у човека нравствеността и гражданствеността му. Може да бъдеш млад или стар, изпълнител или ръководител, в едно всички са равни: за истинската съвест няма никаква граница или стъпало в обществото, за да се прояви. Бухарин се оказва човек, за когото съвестта винаги остава най-високият критерий за гражданственост.