Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Драги Климент Ефремович,

Ти вероятно си получил вече писмото ми до членовете на Политбюро и до Вишински: писах го тая нощ в Секретариата на др. Сталин с молба да бъде разпратено: там е написано всичко съществено във връзка с чудовищно долните обвинения на Каменев. (Пиша сега и ме обхваща чувство на полуреалност: какво е това — сън, мираж, лудост, халюцинация? Не, това е реалност.) Исках да попитам (в пространството) едно: и всички вие ли вярвате? Наистина ли?

Ето, писах статии за Киров. Киров, между другото, когато бях в немилост (заслужено) и по същото време се разболях в Ленинград, дойде при мене, седя през целия ден, положи грижи, даде ми вагона си и ме отпрати в Москва с такова нежно внимание, че ще помня това и до самата си смърт. Така че защо пък неискрено да съм писал за Сергей? Погледнете честно на този въпрос. Ако е неискрено, трябва незабавно да бъда арестуван и унищожен: защото такива негодници не бива да бъдат търпени. Ако мислите, че е «неискрено», а ме оставяте на свобода тогава вие самите сте страхливци, незаслужаващи уважение…

Наистина — доколкото умът ми е на мястото си — аз бих казал, че от международна гледна точка е глупаво да се разширява базата на безчестието (това значи да се тръгне по гайдата на безсрамния Каменев! На тях само това им трябва — да покажат, че не са сами). Но по този въпрос няма да говоря, току-виж сте си помислили, че моля за снизхождение, изтъквайки като предлог голямата политика.

А пък аз искам истината: тя е на моя страна. Навремето много съм грешил пред партията и много съм страдал заради това и във връзка с това. Но още веднъж и още веднъж заявявам, че с най-голямо вътрешно убеждение съм защитавал през всичките тези последни години политиката на партията и ръководството на Коба, макар и да не съм се занимавал с подлизурство.

Хубаво ми беше завчера да летя над облаците: осем градуса под нулата, кристална чистота, дъх на спокойно величие.

Може би съм ти написал някоя и друга празнословица. Ти не ми се сърди. Може в такава конюнктура да ти е неприятно, че получаваш писмо от мене — кой знае: всичко е възможно.

Но «за всеки случай» аз те уверявам (ти винаги си се отнасял добре към мене): вътрешно твоята съвест трябва да бъде съвсем спокойна; заради твоето отношение аз не съм те подвел: аз наистина не съм виновен в нищо, а рано или късно това ще се разбере, колкото и да се стараят да окалят името ми.

Горкият Томски! Той може и да се е «объркал» — не знам. Не изключвам това. Живееше сам. Може би, ако ходех при него, нямаше да е толкова мрачен и нямаше да се обърка. Сложно е човешкото битие! Но това е лирика. А тука става дума за политика, въпрос с малко лирика и в достатъчна степен суров.

Че разстреляха кучетата — страшно се радвам. Троцки е убит политически от процеса и това скоро ще стане съвсем ясно. Ако бъда жив, когато започне войната, ще помоля да ме пуснат да се бия (не се шегувам) и ми направи тогава тази последна услуга да ме вредиш в армията, па макар и като обикновен войник (дори ако отровният куршум на Каменев ме удари).

Съветвам те, когато намериш време, да прочетеш драмите за фр. революция на Ром. Ролан.

Извини ме за разхвърляното писмо: в главата ми има хиляди мисли, скачат като разлудели се коне, а нямам здрави юзди.

Прегръщам те, защото съм чист

След като прочете писмото и прецени обстановката, Ворошилов ще сметне за належащо веднага да го препрати на Сталин и да отговори на Бухарин, но така, че този отговор да стане известен и на Сталин, и на другите ръководители. Народният комисар ще си осигури за всеки случай политическо алиби. Ще последва разпореждането му до неговите помощници. Ще бъдат съставени бързо два документа:

„Абс. секретно. ЛИЧНО

До другаря Сталин

Молотов

Каганович

Орджоникидзе

Андреев

Чубар

Ежов

В допълнение към писмото на Н. Бухарин, изпратено Ви на 1.IX. т.г. под №2839 абс. секр., по нареждане на др. К. Е. Ворошилов Ви изпращам копие от отговора на др. Ворошилов до Бухарин и копие от отговора на Н. Бухарин.

Адютант на народния комисар по отбраната на СССР

Командир на дивизия:

(Хмелницки)“

А Ворошилов ще отговори на доскорошния си другар в духа на нравите, възцарили се вече в обкръжението на самодържеца.

„До др. Бухарин,

Връщам ти писмото, в което си разрешаваш гнусни нападки по отношение на партийното ръководство. Ако ти с твоето писмо си искал да ме убедиш в своята пълна невинност (така е в текста — б.а. ), то засега си ме убедил само в едно: да се държа занапред по-далече от тебе, независимо от резултатите на следствието по твоя въпрос, а пък ако ти не се откажеш писмено от гадните епитети по адрес на партийното ръководство, ще те смятам и за негодник.