Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

А страната действително настъпва. Още преди 1930 г. обемът на промишленото производство достига 180% от довоенното равнище. До началото на колективизацията се произвежда толкова селскостопанска продукция, колкото преди войната. Страната се превръща от аграрна в индустриална. С бързи темпове се ликвидира неграмотността. Милиони хора получават възможност да се приобщят към най-добрите творби на световната култура. Народът и страната са в подем, макар да се извършват едновременно с това крайно болезнените и трагични процеси на „ликвидирането на кулачеството като класа“ и да се създава една извънредно сурова командно-бюрократична система за управление на народното стопанство, културата и науката. Революционният пълнеж на Октомври продължава да подклажда активността на хората в изработването на обществено съзнание, в трудовата и социалната им дейност. Пускат постепенно корени нормите на колективистичния морал. Сякаш самото време импулсира демократичните начала в държавата и обществото. Но след Ленин те не получават някакво видимо развитие.

Занемаряването на демократичната страна на пролетарската диктатура създава опасност масите рано или късно да се „откъснат“ от социалното творчество и хората да се превърнат в слепи изпълнители, във „винтчета“ от гигантската държавна машина. Но Сталин не бърза да „включва“ демократичния потенциал на социализма. Може би е трябвало някой да му напомни, че „социализмът — както Ленин учи — е невъзможен без демокрация в двояк смисъл: (1) пролетариатът не може да извърши социалистическа революция, ако не се подготвя за нея чрез борба за демокрация; (2) победилият социализъм не може да задържи победата си…“ 341 341 Ленин, В. II. Събр.съч. Т.30, е. 128. Още на другия ден след Октомврийското въстание Ленин произнася думи, актуални тогава, през 17-а година, не по-малко актуални на границата между 20-те и 30-те години, изключително важни и днес: „Ние трябва да предоставим на народните маси пълна свобода на творчеството.“ 342 342 Пак там, т.35, с.27.

Сталин много разсъждава по въпроса за демокрацията и диктатурата. Томовете от Лениновите трудове в неговия кабинет са неми свидетели на размислите му. Той изобщо не се и съмнява, че диктатурата има приоритетно значение по отношение на демокрацията — та нали класиците са писали за това! Изобщо той рядко се съмнява, а пък дори и да се съмнява понякога, едва ли някой може „да види“ това. Лицето му, неизразяващо емоции, сякаш е създадено за многобройните мраморни копия, които скоро ще се появят по площадите на стотици и хиляди градове. Гледайки през пролуките на тежките завеси, Сталин сигурно си е казвал: „Колко тясно, по попски тълкува диктатурата и демокрацията компанията на Бухарин! Не е ли ясно например, че ролята на работническата класа трябва да се повишава, да се издига! Всеки селянин трябва да вижда в работника свой вожд!“ Спомнял си е сигурно, че когато преди една година, през октомври 1930, предложи работниците „да се прикрепят твърдо“ към своите предприятия, до него стигнаха сведения за спотаено недоволство. И то защото беше продиктувал: „Да се забрани през идните две години издигането на квалифицирани работници във всички апарати на управлението (освен в производствените и профсъюзните).“ Но ето че след половин година почувства реакцията от това решение, и то от задграничните контрареволюционери. Някакъв си там С. Шварц, избягал меншевик, публикува в „Социалистический вестник“ статията „Работническата класа и диктатурата“. А в нея пише, че Сталин е причината да се появи „тенденцията към отстраняване на работниците от апарата за управление, тенденцията за превръщане на работниците в трудово съсловие, длъжно да проявява максимално напрежение на трудовата си енергия и да се подчинява безусловно на диктатура, откъсваща се социално от него“ 343 343 Социалистический вестник, 1931, №8 (245). . Дори термини измислили: „съсловие от данъкоплатци на диктатурата“, „трудово съсловие“, Гробокопачи на революцията! Ако не бяха ги разгромили болшевиките още в ония, сега вече далечни дни, днес той нямаше да бъде тук, в Кремъл, пък и изобщо всичко щеше да се сведе до някакво буржоазно февруарско недоносче…

Той никак не може да разбере защо и социалдемократическият печат, и настроеният враждебно към него Троцки атакуват толкова яростно партийния апарат, диктатурата. Нима не е ясно, че тя е най-важният инструмент на властта? Мислите му отново и отново го убеждават, че историята е права: апаратът е оръдие на диктатурата. А без диктатура са направо безсмислени дори разговорите за социализъм и демокрация…