Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Опозицията се опитва да използва за своите цели нарастващите трудности в отношенията между държавата и селячеството. Така например Каменев в изказването си на XV партиен конгрес обвинява ръководството в подценяване на капиталистическите елементи в селото и всъщност призовава към по-твърд курс спрямо кулака. Представителите на опозицията и преди това предлагат да бъдат иззети насилствено от кулака и средняка 150–200 милиона пуда зърно, недостигащи за нормално снабдяване на града. След като обсъждат доклада, който Сталин смятал да изнесе пред конгреса, членовете на Политбюро проявяват достатъчно мъдрост и не приемат да се тръгне по тоя път. В политическия доклад пред конгреса Сталин недвусмислено заявява: „Не са прави ония другари, които мислят, че може и е нужно да се свърши с кулака по пътя на административните мерки, с помощта на ГПУ: казвам, удрям печата и точка. Този начин е лесен, но съвсем не е действен. Спрямо кулака трябва да се взимат мерки по икономически път. И на основата на съветската законност. А съветската законност не е празна фраза.“ 303 303 Сталин, И. В. Соч. Т.10, с.311. Кой няма да се съгласи днес с такива изводи? Нима не са верни тия думи? И ги казва не друг, а Сталин!

Но думите на Сталин често се разминават с делата му. Пък и не само това. Той чисто и просто не познава селото. През целия си живот фактически само веднъж посещава селски райони. Това става през 1928 г. по време на пътуването му за Сибир във връзка с държавните зърнодоставки. Оттогава и до края на дните си Сталин не е стъпвал в село. Кабинетните му познания за селското стопанство се проявяват по-късно и се изразяват във взимането на цял ред еднолични, дълбоко погрешни решения, оставили след себе си тежки и трайни последици.

На XV конгрес, който поема курс към колективизиране на селското стопанство, се внасят разумни предложения за отстраняване на трудностите с житото в страната. В изказването на А. И. Микоян се посочва, че стоковата продукция се застоява в градовете и не отива в селото, където търсенето е огромно. „За да се постигне сериозен прелом в хода на зърнодоставките, нужен е решителен поврат. Този прелом трябва да се изрази в прехвърлянето на стоките от градовете в селото дори за сметка на временно (за няколко месеца) оголване на градските пазари с цел да получим жито от селяните. Ако не извършим този поврат, ще срещнем изключителни трудности, които ще се отразят на цялото ни стопанство.“ 304 304 XV съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М.-Л., 1928, с.976.

Можело да се предположи, че за укрепването на съюза между работническата класа и селячеството и за решаването на насъщните проблеми на селото тежестта ще легне не само върху политическите, но и върху икономическитесредства. Такъв е и кооперативният план на Ленин. Той смятал, че именно строят на „цивилизованите кооператори“ ще позволи максимално да се съчетаят личният и общественият интерес. А нали това е най-трудното в социалистическите преобразования! Главното е да не се използват само командни, силови, директивни методи, а непременно да се държи сметка за икономическите закони, умело да се прилагат икономически лостове при реализирането на свръхважната, историческа по значението си програма за коопериране на селячеството.

В доклада за работата на партията в селото, изнесен от секретаря на ЦК на ВКП(б) по работата в селото В. М. Молотов, се правят, общо взето, верни изводи. Подчертава се, че „развитието на индивидуалното стопанство по пътя към социализма е процес, бавен, процес продължителен. Нужни са много и много години, за да се премине от индивидуалното към общественото (колективното) стопанство“. Отбелязва се също, че в този процес е недопустимо насилието. „Оня — продължава Молотов, — който ни предлага сега тази политика на принудителен заем, на принудително изземване на 150–200 милиона пуда зърно, макар и само от десет процента селски стопанства, тоест не само от кулашкия, но и от част от средняшкия слой на селото, то, с колкото и добро желание да е проникнато това предложение, той е враг на работниците и селяните, враг е на съюза между работниците и селяните…“ След тези думи на докладчика Сталин отсича на висок глас: „Правилно!“

И докато се чете докладът, още на няколко пъти насърчава Молотов с такива възгласи. 305 305 Пак там, с. 1057, 1091.

По всичко изглежда, че ще се тръгне по изработената от конгреса линия на широко използване на икономическите методи в кооперирането, на спазване на доброволността и последователността. В резолюцията по доклада на Молотов ясно се казва, че опитът потвърждава „изцяло и напълно правилността на кооперативния план на Ленин, в съгласие с който именно чрез кооперирането социалистическата индустрия ще води дребното селско стопанство по пътя към социализма…“ 306 306 XV съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М.-Л., 1928, с.1308. Нещо повече, на конгреса решително са осъдени опитите да се натрапят командни методи в решаването на селския въпрос.