Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Предците си знаем не по-далече от дядовците и бабите ни. Опитайте се да назовете името и презимето на вашите прабаби и прадядовци. Почти е сигурно, че няма да можете. Времето ги е отнесло във вечността. Все по-трудно става дори мислено да се пренесе човек в отминалия завинаги свят на детството си. Иска ти се понякога да си представиш всичките си най-близки предци на една дълга родова трапеза. Потъмнелите икони биха видели тогава насядали по пейките селяни. Брадати мужици с ленени ризи и с мазолести длани на вечни работливци, благите и покорни очи на жените им, заприличващи на бабички още на четирийсет години и раждащи често направо на слога; рояк от русокоси дечурлига (а още толкова са измрели, преди да проходят). На трапезата ще седят непременно един-двама старци с Георгиевски кръст на гърдите, минали през турската, японската и германската война. Тези неграмотни хора ги е ръководел общинният морал, тачещ над всичко православието, труда, семейството и отечеството. Може би на трапезата би се озовал и някой грамотен, записал се за „Нива“. Чицовци, стрини, селяни… Днес от тях е останало само онова, което сме запазили в паметта си, а може би и онова селско, което е останало все още у нас — усърдие в работата, пестеливост, доверчивост, готовност да се притечем всички заедно на помощ на съселянина си.

Огромното мнозинство наши съотечественици са живели в този селски свят и до началото на 30-те години, когато се развихря истинска революция, приличаща на кръвопролитна битка, санкционирана отгоре.

Първите жестоки схватки в селото възникват по време на национализирането на помешчишките, царските и манастирските земи. Създадените в средата на 1918 г. „бедняшки комитети“ предприемат настъпление срещу кулаците. Повече от половината земя, принадлежаща на кулаците, е иззета. Конфискувани са машините, добитъкът е разделен между средните и бедните селяни. Кулашкият слой изтънява. Селото става средняшко. Новата икономическа политика му дава възможност да търгува след издължаване на твърдия данък. Още докато Ленин е жив, в края на 1923 г., Съветска Русия продава на други страни около 130 милиона пуда (около 2 130 000 тона) пшеница. Самата мисъл да се купува жито е изглеждала тогава абсурдна, кощунствена… А да се продава — нещо съвсем естествено и като мисъл, и като практика.

През възстановителния период зърнопроизводителността на страната се повишава до известна степен, макар и да е далече под довоенното си равнище. Въпреки че, общо взето, обемът на зърнопроизводството нараства, държавата явно изпитва нужда от жито като стока. Това се обяснява и с ниските изкупни цени, и с липсата на стоки за селото. Производствената кооперация в селото прави само първи стъпки. Поддръжката на бедняшките и средняшките стопанства се осигурява от новата икономическа политика. Макар че, както се и очаквало, НЕП-ът съживява и кулашките стопанства, дава тласък на развитието им. Но те не са опасни за държавата, чиято политическа власт се основава на диктатурата на пролетариата. Тук ще отбележа, че социалистическите идеали не бива да се схващат като синоним на бедност и отказване от богатството. Марксизмът се обявява само против богатството, създадено от експлоатацията на чужд труд. Значителна част от кулачеството създава своите стопанства със собствен труд.

Ленин предвижда, че социалистическите преобразования ще бъдат прокарани най-трудно в селото. Но той вярва в пропагандата, която ще извършат електричеството, тракторите и книгите. Великият прорицател смята, че за да се осигури чрез новата икономическа политика широко участие на селото в кооперацията, „е нужна цяла историческа епоха. Ние ще можем да преминем тази епоха в най-добрия случай за едно-две десетилетия“ 301 301 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.372. . В един от последните си трудове Ленин формулира изключителната важност на положението: „Сега сме в правото си да кажем, че обикновеният растеж на кооперацията е идентичен за нас… с растежа на социализма… При условията на пълно коопериране ние бихме стояли и с двата крака на социалистическа почва.“ 302 302 Пак там, с.375-376. Разбира се, в Лениновия план за коопериране на селското стопанство не са посочени многото подробности, етапи и особености на реализирането му. Пък и през 1923 г. е било невъзможно това да се направи.

Намалението на данъчното облагане помага средняците и кулаците да увеличат излишъка си от селскостопански продукти и преди всичко от жито. Като цяло нараства покупателната способност на селячеството. Но едновременно с това в страната се усилва стоковият глад. Обяснимо е защо селяните не бързат да продават житото си; нужни са им не книжни пари, а машини и други промишлени стоки, а те са много скъпи. Възникват трудности в снабдяването на градовете. Пред прага на 1927 г. започва да се промъква житната криза. Кулаците, пък и средняците задържат зърното, чакат по-изгодни цени, чакат нужните им стоки.