Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

След като хубавичко ги насапунисва и му попремине ядът, започва с конкретните препоръки: „Надникнете в кулашките дворове — хамбарите и плевните им са пълни с жито, жито има и под навесите им, понеже няма вече къде другаде да го трупат. В кулашките стопанства има зърнени излишъци по 50–60 хиляди пуда във всяко стопанство…“

И накрая завършва с едни и същи думи.

„Предлагам:

а) да се поиска от кулаците незабавно да предадат всичките си излишъци от зърно по държавни цени;

б) ако кулаците откажат да се подчинят на закона, да бъдат привлечени към съдебна отговорност по член 107 от Наказателния кодекс на РСФСР и зърнените им излишъци да се конфискуват в полза на държавата, като 25% от конфискуваното зърно се разпредели между бедните селяни и малоимотните средняци…

Нужно е неотстъпно да се обединяват индивидуалните селски стопанства, тези най-малки стокови стопанства, в колективни стопанства, в колхози…“ 308 308 Сталин, И. В. Соч. Т.II, с. 2, 4, 6, 7.

Този насилствен начин е широко разпространяван и поощряван. Теоретичното и политическото аргументиране на лозунга „За яростни темпове на колективизацията!“, издигнат от някои ревностни администратори, се съдържа в статията на Сталин „Година на велик прелом“. Някои промени в настроенията, в общественото съзнание на хората в полза на кооперацията (не непременно на колхозите — те са само една от формите й) са възприети от генералния секретар като повсеместна готовност на средняка да влезе в колхоза. Следват нови категорични директиви и указания…

Една седмица след 50-ата си годишнина Сталин се изказва на конференцията на аграрниците марксисти. Речта му е знаменателна с това, че още преди да излезе постановлението на Централния комитет, той обявява: „От политиката на ограничаванена експлоататорските тенденции у кулачеството ние преминахме към политика на ликвидиранетона кулачеството като класа.“ 309 309 Пак там, Т.12, с.166. Гибелно решение! Ще засегне по най-трагичен начин съдбите на милиони хора…

В общественото съзнание 1937 г. изпъква като апогей на насилието и беззаконието в нашата страна. Засегнат е в значителна степен интелектуалният слой на обществото и затова не е чудно, че толкова много се пише за нея, че този период е превърнат в епицентър на общественото внимание. В края на 20-те и началото на 30-те години „желязната пета“ изпомачква значително повече хора, измежду които може да е имало и доста недоброжелателно настроени, но неизмеримо повече са невинните средняци, причислени към кулаците, и проявилите просто опърничавост селяни и членове на семействата им. Историците започнаха да си изясняват в подробности този процес. Кооперирането на дребните стопанства може да е било историческа необходимост. Но било ли е необходимо масовото насилие в този икономически поврат? Без никакъв страх да изпадна в грешка, мога да кажа: не, не е било необходимо. Процесът на кооперирането е трябвало да бъде доброволен процес.

За облекчаване на разкулачването по настояване на Сталин е съставен документ, „очертаващ параметрите“ на кулака: годишен доход на човек, по-голям от 300 рубли (но не по-малък от хиляда и петстотин на семейство), търгуване, даване под наем на инвентар, машини, помещения; притежаване на мелница, маслобойна и т.н. Само един от тези показатели прави от всеки селянин кулак. Както се вижда, прилаган е не социалният критерий, а имущественият, което освен всичко друго е недостатъчно за определяне на класата. Фактически създават се широки възможности за разкулачване на най-различни социални елементи.

Насилието тържествува. Мнозинството от селяните преживяват най-тежкия удар от началото на века. Пострадват най-работните, най-сръчните, най-пестеливите, най-предприемчивите. Разбира се, сред тях има и мнозина, които се отнасят с голямо подозрение към новата власт. Но Сталин и помощниците му причисляват всички без никаква разлика към враговете на социализма, които трябва да бъдат „обезвредени“.

До януари 1930 г. специална комисия подготвя проект за постановление на ЦК „Относно темпа на колективизацията и мерките на държавата за подпомагане на колхозното строителство“. Сроковете, предложени от комисията, Сталин съкращава двойно (собственоръчно!). Без никаква научна обосновка, без да си изясни положителните и отрицателните фактори, генералният секретар упорито изисква: по-бързо, по-бързо, по-бързо! Обобщени донесения, доклади, петминутки в губерниите, в общините. Рояци от пълномощници. Едни само обещават: „Трактори, газ, сол, кибрит, сапун — всичко ще има, колкото по-бързо се запишете в колхоза!“ Други действат по-решително: „Който не ще в колхоза, той е враг на съветската власт!“ Разпалени страсти, конфликти, кланета, убийства на партийни функционери, на колхозни активисти, многобройни тъжби до Москва, пратеници за правда… Такава е външната страна на драматичните, а по-късно и на трагичните събития, които преживява селячеството. Обективната потребност от коопериране, която започва постепенно да се материализира в различни доброволни форми, изведнъж получава „подкрепа“ от цяла система твърди административни, политически и правни мерки.