Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Болшевишката партия под ръководството на другаря Сталин даде изумителен образец за решаване на селския въпрос… Триумф на Сталиновата програма за социалистическо преобразуване на селското стопанство е повсеместната пълна колективизация и на тази основа ликвидирането на кулачеството като класа. Тази бойка програма за преобразуване на селското стопанство на социалистическа основа другарят Сталин е изложил в документ с огромна теоретична сила, в речта си на конференцията на аграрниците марксисти…“ 313 313 Большевик, 1940, №1, с.2.

В резултат от работата на специалната комисия на Политбюро под председателството на Молотов през януари 1930 г. по настояване на Сталин излиза постановлението „За мерките по ликвидиране на кулашките стопанства в районите на пълна колективизация“. Тази партийна директива засилва напрежението в селото, тъй като в съответствие с постановлението пътят на кулаците към колхозите е затворен. Положението на, тази част от селячеството става трагично и безизходно. Спрямо кулаците се вземат най-строги мерки — пълна конфискация, на имуществото и изпращане на експроприираното семейство в отдалечени райони. Засилва се съответно и съпротивата на кулачеството против съветската власт, достигайки понякога; голям размах. Противоправните действия спрямо заможната част от селячеството пораждат в отговор вълни от протест, бандитизъм, въоръжени акции против властите.

„Въвеждането“ на колективната форма в селското стопанство е съпроводено със заплахи, всяване на страх, репресии, обещания. А нали Октомври създава трайни обективни предпоставки за реализиране на Лениновия кооперативен план — селяните получават земя, стават пълноправни съюзници на работническата класа, сложен е край на експлоатирането им. Нали новата, съветската власт става и тяхна власт, власт на селяните? Но сега методите на принуда, насилие, администриране, които навремето си проповядва Троцки, Сталин започва да прилага в максимален размер. Зърнопроизводството веднага „забуксува“. След него — и животновъдството. И най-главното: „съсечена“ е предприемчивостта на селянина; производителността на труда на колхозите става по-малка, отколкото в индивидуалното стопанство. Последиците са изключително тежки. В много райони започва масово клане на добитъка — в сравнение с 1928 г. броят му през 1933 г. е два-три пъти по-малък. За да се попречи на селяните да осоляват месото, продажбата на сол рязко се ограничава. Намаляват посевните площи…

Стотици хиляди семейства са откъснат и от родните им места и лишени от покрив.

На Сталин докладват какво става в селото. Генералният секретар би могъл да се вслуша в съобщенията и информациите, но сантименталностите му са непознати. Струните на чувствата му са дотолкова дълбоко скрити, че надали може да ги докосне нещо. Той вярва, че така трябва.

Сигурно в някой от ония дни, в някоя рядка минута, когато почти престава да вярва, че изборът му е правилен, той си спомня думите на стария бунтар Бакунин, към когото нейде дълбоко в душата си изпитва уважение: „Волята е всемогъща; за нея няма нищо невъзможно.“ Сталин знае, че в речите, статиите и стиховете името му често е олицетворявано преди всичко със стоманена воля, непреклонен характер и твърда ръка. Той наистина поставя волята у човека над всички „интелигентски“ добродетели. За него голямата цел винаги оправдава средствата за постигането й, каквито и да са те. Смята, че селяните просто не разбират какво предстои и какво им се предлага. Генералният секретар и не помисля, че програмата, която тъй силно форсира, често се превръща в „кошмарна стока“. Ония, които се обявяват против нея, му се струват не само неразсъдливи, но преди всичко лоши политици, неспособни да съзрат всичките предимства на форсираното настъпление в селото. А че щяло „да се настъпва“ против човека с домашна риза на гърбината, често пъти с ликови цървули на краката, неграмотен, със свои грижи и обичаи, с пъпна връв, вързана за нивицата — това никак не го вълнува. Мужикът е средство за постигане на големи цели. А целта е над всичко друго.

През цялото това време, особено от началото на 1928 г. (обиколката на Сталин из Сибир от 14 януари до 6 февруари), в Политбюро се води скрита борба. На курса на Сталин отначало предпазливо, а после все по-настойчиво противодейства Бухарин, поддържат го Риков и Томски. Те не образуват някаква групировка на „десните“, както скоро ще я нарекат. Просто застъпват по свой възглед и убеждение по-умерен, по-благоразумен подход към селския въпрос. Отнасят се по-спокойно към така наречения „Шахтински процес“ 314 314 Съдебен процес (май-юни 1928 г.) в Москва срещу участници в контрареволюционна, вредителска организация, действаща в Шахтинския и в други райони на Донбас. — Б.пр. , който дава основание на Сталин да постави ребром въпроса за „най-бърза подмяна и контрол“ на специалистите, завещани на страната от стария строй.