Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

В изказванията на Сталин и Бухарин, без да се споменават имена, започва да се мярка взаимна критика (на „езоповски език“). Например на 28 май 1928 г. Сталин се изказва в Института за червена професура 315 315 Висше учебно заведение, подготвящо специалисти по обществените науки (1921–1930 г.). — Б.пр. , където предложеният там неотдавна и станал единственият академик сред върховните ръководители Бухарин се ползва с особено голяма популярност. Генералният секретар пожелава именно там да подложи под съмнение позицията на Бухарин, като го изкара „защитник на кулачеството“ при решаването на селския въпрос и житния проблем. В голямата си реч, за която най-усърдно се готви, допуска няколко прикрити обвинения против Бухарин. Но всички разбират към кого са отправени.

„Има хора — чете Сталин, — които виждат изход от положението във връщане към кулашкото стопанство, в развитието и разгръщането на кулашкото стопанство… Тези хора мислят, че съветската власт може да се опре едновременно на две противоположни класи — на класата на кулаците и на класата на работниците…“

И по-нататък:

„По някой път противопоставят колхозното движение на кооперативното движение, смятайки, както изглежда, че колхозите са едно, а кооперацията — друго. Това е неправилно, разбира се. Някои стигат дори дотам, че противопоставят колхозите на Лениновия кооперативен план. Не ще и дума, че такова едно противопоставяне няма нищо общо с истината.“ 316 316 Сталин, И. В. Вопросы ленинизма, с.195.

Бухарин по-добре от всички други разбира защо Сталин форсира колхозното строителство. От колективното стопанство по-лесно се изземва житото. И в това отношение той е на прав път — включено в командната система, аграрното производство по-лесно може да бъде накарано да се върне фактически към практиката на „военния комунизъм“. Ето няколко цифри. През 1928 г. (началото на колективизацията) при общ добив на зърно 4,5 милиарда пуда селяните са продали на държавата 680 милиона пуда. През 1932 г. (общ добив 4,3 милиарда пуда) държавата получава вече 1,3 милиарда пуда. При горе-долу еднакъв общ зърнодобив държавата успява да удвои стоковото количество жито, получено от селяните. Но на каква цена!

В Северен Кавказ, в Украйна, в Поволжието (средното и долното течение на Волга) и в други райони на страната настъпва жесток глад. Днес не разполагаме с достоверни данни за неговите жертви. Но е ясно едно: броят им е много голям. Може би само малко по-малък, отколкото по време на разкулачването. Това също влиза в цената на „аграрната революция“ на генералния секретар.

Гладът е предизвикан не само от сушата, обхванала главните селскостопански райони, но и от дезорганизирането на селското стопанство в хода на колективизацията, от насилственото изземване на селскостопанската продукция и накрая от неравновесието в народното стопанство като цяло. Всяка година градското население нараства с 2–2,5 милиона; нараства и броят на консуматорите. Поради ниските изкупни цени ясно е, че на колхозното селячество никак не му е до задоволяване на страната с жито. Още с първите стъпки на колхозното производство от принципа на материалната заинтересованост на селянина не остава и следа. На това отгоре държавата продължава да изнася жито… За купуването на машини, съоръжения и техника от чужбина е нужна валута. И Сталин припира, настоява. Указанията му, естествено, се изпълняват. В много райони, особено в Украйна, въпреки глада житото се измъква до зърно. Цената на индустриализацията е горчива, трагично горчива. Индустриализацията е резултат не само от всеотдайния труд на работническата класа, но и от понесените от селячеството неизброими жертви.

Гладът тласка хората към кражба на жито. По инициатива на Сталин на 7 август 1932 г. е издаден Закон за опазване на социалистическата собственост. Когато го редактира, генералният секретар собственоръчно вмъква: „Посягащите на обществена собственост трябва да бъдат третирани като врагове на народа…“ 317 317 Сталин, И. В. Соч. Т.13, с.392. За присвояване на колхозно имущество се предвижда разстрел или 10 години в лагер. Законът за „шепата житце“, както го наричат на село, безжалостно преследва хиляди гладуващи. Сталин изисква да бъде най-строго прилаган и още до началото на 1933 г. са осъдени над 50 хиляди души.

По негово нареждане за глада в страната не се говори, а той обхваща райони с общ брой на населението 25–30 милиона души. Особено тежки са последствията в Украйна и в Поволжието. Земята ражда малко, но въпреки това държавните наряди за жито и за друга продукция не са намалени. Нещо повече, още неизправилите се на крака нови колективни стопанства получават увеличени наряди за предаване жито на държавата. Неизпълнението им е таксувано като саботаж, „подкопаване на партийната политика в селото“. Смут обхваща хиляди села. Пасивната съпротива на селяните намира израз в различни форми, включително и в неизлизане на работа.