Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин и Бухарин дълго време са в тесни приятелски отношения. От време на време дори изглеждало, че ги свързва трайна дружба. По настояване на Сталин през 1927 г. Бухарин се премества да живее в Кремъл, а след като Надежда Алилуева умира, те разменят жилищата си. Сталин обяснява, че желае да се освободи от постоянните подсещания за съдбовния последен ден на Надежда Сергеевна. Николай Иванович Бухарин, деликатен по природа, свято пази чувствата си на дружба, честност и искреност в отношенията със Сталин. Двамата са винаги на „ти“. Сталин се обръща към Бухарин с Николай, а Бухарин го нарича най-често Коба. В периода от 1925 до 1928 г. генералният секретар винаги внимателно се вслушва в думите на Бухарин, много пъти публично подчертава, че „Ленин е ценял високо теоретичния му ум“, че на партията й е скъп този даровит човек. За Бухарин вярната дружба е нещо духовно извисено, дори свято, от нея човек не може да се откаже просто така, както доста неочаквано прави това Сталин през април 1929 г. на пленума на ЦК и ЦКК на ВКП(б).

Речта си на пленума започва направо с отношенията си с Бухарин: „Другари! Аз няма да засягам личния момент (а ето че вече го засяга — б.а. ), макар че личният момент в речите на някои другари от групата на Бухарин играеше доста внушителна роля. Няма да го засягам, защото личният момент е дребно нещо, а на дребни неща не си струва да се спирам. Бухарин говореше за личната си преписка с мене. Той прочете няколко писма, от които се вижда, че ние с него, довчера още близки приятели, сега се разминаваме в политиката(подчертано от авт.). Аз мисля, че всички тези оплаквания не струват и пукната пара. Ние не сме семеен кръг, нито задруга от близки приятели, а политическа партия на работническата класа.“ 321 321 Сталин, И. В. Соч. Т.12, с.1.

В действителност като перифразира думите на Маркс по отношение на Дантон, Сталин се опитва да убеди Политбюро и Централния комитет, че Бухарин, макар да се намира на върха на Планината, е в значителна степен вожд на Блатото. 322 322 Образни названия на групите депутати в Законодателното събрание и в Конвента на Франция (1791–1794 г.). На Планината са якобинците (монтанярите), а в Блатото — мнозинството в Конвента, което нямало своя програма. — Б.пр.

Всичко на пръв поглед е правилно — интересите на делото стоят над личните отношения. Но все пак колко отблъскващи, просто цинични са думите на Сталин: напомнянията за дружба не струват и „пукната пара“, ние не сме „задруга от близки приятели“… Наивният идеалист Бухарин получава още един урок по макиавелизъм. Оказва се, че дружбата им, мненията са в края на краищата просто „дребно нещо“ за Сталин. А все пак нали невинаги е било така.

Както ми разказва А. П. Балашов, работил в Секретариата на Сталин, когато му поднасяли бланки с резултатите от гласуването на членовете на Политбюро по въпроси, поставени на допитване, често, без да вдига глава от книжата, подхвърлял: „А Бухарин, «за» ли е?“

Мнението на Николай Иванович, казваше ми Балашов, беше твърде важно за Сталин при определянето на неговото собствено отношение по конкретния въпрос.

И така, що за човек е бил всъщност Бухарин? Защо от всички съратници на Ленин, останали след смъртта му на партийни постове, у мнозина за Бухарин се запазват най-светлите спомени, обагрени от горчивината на непоправимото? Защо Ленин го нарича „любимец на партията“, а Сталин унищожава в крайна сметка този изтъкнат деец?

Н. И. Бухарин е роден в Москва през 1888 г. в семейството на гимназиален учител, стигнал в службата до „чиновник седми клас“ (надворен съветник). Семейната среда на Бухарин още веднъж показва, че повечето от вождовете на Октомврийската революция нямат пролетарски произход. Този факт има своето обективно обяснение — да станеш лидер, без да си овладял постиженията на световната култура, е невъзможно. В ония времена са могли да я усвояват, да я развиват и да разработват методология за използването и в социалната практика предимно излезлите от повече или по-малко материално осигурените слоеве.

През 1906 г. Бухарин става член на партията. За младостта на бъдещия теоретик можем да научим от интересните спомени на неговия приятел от ония години Иля Еренбург. Студентът от икономическото отделение на Юридическия факултет Бухарин се занимава с пропагандаторска работа сред работниците и студентите. Дребничката му, подвижна и сухолява фигурка с рехава брадичка и рижава коса се мярка в ония години не само на студентските митинги в Московския университет, но и по предприятията в Замоскворецкия район на Москва. След арестуването му през 1910 г. успява да се измъкне от Онега — малко градче в Архангелска губерния — и скоро след това избягва в чужбина. В Русия ще се върне чак след революцията.