Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Толкова по-удивителен ни изглежда бързият обрат в умонастроенията на Бухарин след няколко години. Не крие, че еволюцията в гледищата му се дължи на влиянието на Ленин и преди всичко на последните трудове на Владимир Илич. Заедно с това Бухарин успява в сравнение с повечето от другите ръководители на партията да проникне по-дълбоко в същината на новата икономическа политика. По време на боледуването на Ленин той често отива при него и много пъти двамата обсъждат насаме надълго и нашироко злободневни въпроси от теорията и практиката на социалистическото строителство. Впрочем можем само да подозираме това и да правим предположения. Но тъй или, иначе от 1922–1923 г. нататък Бухарин е в редовете на умереното крило на болшевишкото ръководство, обръщайки особено голямо внимание на социално-икономическите проблеми.

Заслужава да се спрем на това и защото в нашата история, за съжаление, често пъти на високи партийни и държавни постове се назначават хора (в това отношение Сталин е най-очебийният пример), които слабо, примитивно и дори вулгарно познават икономиката и нейните закони. Често пъти умението да се диктуват, че дори и само да се подписват директиви, да се провъзгласяват лозунги от типа „икономиката трябва да бъде икономична“, да се кроят днес безкрайни планове за утре, а утре — за вдругиден без реална полза и облага се смята за достатъчно основание да се жертват съдбините на милиони и милиони люде. „Служебното досие“ на генералния секретар и на хората от обкръжението му ни дава добър урок — за политическия ръководител не е достатъчно само да бъде убеден, че тая или оная негова „платформа“ е правилна и че искрено желае да я осъществи. На администратора му е нужна не само компетентност, а и нещо много по-голямо — ако не гениалност, то поне дарба. И сега, когато се запознаваме с многобройните трудове на Н. Бухарин, които бяха „табу“ за съветския народ цели петдесет години, виждаме, че е бил ръководител от нова, Ленинова формация — убеден, знаещ и даровит човек.

Докато Троцки вижда в новата икономическа политика първия признак за „израждане на болшевизма“, Бухарин, обратното — съзира чудесен исторически шанс да се съчетаят новите възможности, които социализмът предоставя на икономиката и на обществото, с предприемаческия потенциал на старите отхвърлени структури. Това, което един от „вождовете“ на революцията, Троцки, смята за „троянския кон на термидора“, друг, Бухарин, по-прозорлив по отношение на социално-икономическата област, определя като „допълнителен лост в процеса на общественото преустройство“. На събрание на актива на Московската партийна организация през април 1925 г. Бухарин заявява: „Сега въпросът е в това, разгръщането на дребнобуржоазните икономически стимули да се постави в такива условия, че заедно с частното натрупване все повече и повече да осигурява укрепването на нашето стопанство… Колкото по-голяма ще става заетостта на нашите заводи, толкова по-масово ще бъде нашето производство, толкова по-сигурно градът ще води селото, а работническата класа толкова по-безболезнено(подчертано от авт.) и същевременно по-уверено ще води селячеството към социализма.“ 324 324 Бухарин, Н. И. Избранные произведения. М., 1988, с.133.

Един ден, някъде в началото на 1925 г., Сталин и Бухарин започват сериозен „икономически“ разговор. Важно е изказаното от Сталин съмнение в новата икономическа политика и изразената от Бухарин защита на дълбоката същност на тази политика. В своите записки Бухарин споменава за този разговор. През цялото време Сталин „набляга“ на това, че продължителното залагане на картата на НЕП-а „ще задуши социалистическите елементи и ще възроди капитализма“. Всъщност той не разбира как действат икономическите закони и възлага надеждите си повече на „пролетарския натиск“, „директивите на партията“, „изработената линия“, „ограничаване на потенциалните експлоататори“ и т.н. Разговорът бил дълъг и още тогава Бухарин почувствал, че Сталин не разбира и не вярва в новата икономическа политика, вижда в нея също като Троцки заплаха за революционните завоевания. Обезкуражен от диалога, Бухарин решава да изложи своето разбиране за новата икономическа политика в печата. И скоро в „Болшевик“ се появява дълбоко съдържателната, незагубила актуалността си и до наши дни статия „За новата икономическа политика и нашите задачи“, в която използва и изводите в доклада си пред актива на московската партийна организация. Ще цитирам два откъса от тази статия.