Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Шестте години, прекарани зад граница, за Бухарин са извънредно плодоносни. Там се запознава с Ленин, който се отнася към него винаги с голяма обич, без това да пречи на острите им дискусии. Начеващият теоретик не излиза от библиотеките, бързо научава немски, френски и английски. Тук Бухарин подготвя ръкописите на два свои големи теоретични труда — „Политическа икономия на рентиера“ и „Световното стопанство и империализмът“. Характеризирайки държавата, попаднала в ръцете на тиранин, Бухарин използва художествен образ от Джек Лондон, за да напише пророчески, че такъв диктатор ще тъпче лицата на хората с „желязната си пета“. Едно абстрактно, но почти пророческо предупреждение срещу единовластието и милитаристичната сила, за които няма нищо свято.

В Ню Йорк Бухарин се запознава с Троцки. Въпреки честите им теоретични и политически разногласия между тях се създават почти за цяло десетилетие твърде близки лични отношения. В Ню Йорк го настига и новината за Февруарската революция. Пътят му към Русия е дълъг — арестуван е в Япония, после попада под стража вече в родината си, във Владивосток (за пропаганда сред войниците), и успява да стигне до Москва едва през май 1917 г.

Скоро Бухарин става редактор на „Правда“ и остава на този пост почти дванайсет години с малко прекъсване. Като редактор на основния партиен вестник участва активно в изработването на партийната политика и в пропагандирането й.

Не умее да хитрува, нито да се преструва, нито „да играе на дипломация“. През 1918 г. в драматичните седмици на борбата за сключване на мирен договор с Германия фактически става лидер на опозицията, противопоставяща се на Ленин. Два месеца Бухарин възглавява различни групи от „леви“ противници на Бресткия мир и проповядващи революционната война.

Левичарските настроения на Бухарин си имат своята история. В годините на гражданската война той е олицетворение на най-радикалната „лява“ линия. И е един от идеолозите на политиката на „военен комунизъм“.

В труда си „Икономика на преходния период“ той всъщност възхвалява теорията и практиката на „Военния комунизъм“. Елементите на насилие и декретиране в икономиката нарича „разходи на революцията“. По своята същност тези „разходи“ са „революционен закон“. Според Бухарин пролетарската революция отначало разрушава икономиката, но после я изгражда с бързи темпове. Волно или неволно, той става един от певците на „военния комунизъм“.

Възгледите му като теоретик на „военния комунизъм“ са изразени в широко известния му труд „Азбука на комунизма“, в чието написване му помага Е. Преображенски, един също така способен млад теоретик. Между другото, в началото на 20-те години Сталин оценява високо този „катехизис“ за комунистите. В „Азбуката“ като в енциклопедия са изложени основни положения за революцията, класовата борба, диктатурата на пролетариата, ролята на работническата класа, програмата на комунистите и тъй нататък. „Азбуката“ става много популярна. Преиздавана е около двайсет пъти, разпространявана е и в чужбина. Благодарение на тази известна книжка, където основните проблеми на революционното движение са изложени от доста радикални, леви позиции, Бухарин придобива известност в партията и страната, не по-малка от популярността на Троцки, Зиновиев и Каменев. На Запад заради тази книга Бухарин дълго време минава за „жрец на ортодоксалния марксизъм“.

Има основание за това. Ето например какво пише Бухарин в своя сборник от теоретични статии „Атака“, издаден през 1924 г. Грандиозният световен поврат, който наближава, включва „и отбранителни, и настъпателни войни за победоносния пролетариат: отбранителни — за да се защити от настъпващите империалисти, настъпателни — за да доунищожи отстъпващата буржоазия“. Световната революция ще обхваща една след друга страните. На това няма да попречат „всички тези «лиги на нациите» и разните други бабешки измишльотини, които каканижат заедно с тях социалпредателските банди“ 323 323 Бухарин, Н. И. Атака. Сб. статей. М., 1924, с. 98, 99. . В революцията и в гражданската война Бухарин се изявява като типичен революционен радикал и ако щете, като романтик, готов за най-крайни мерки. Струва ли си да го осъждаме за това? Очевидно не. Времето е такова. Но една или две мисли, преди да свикнем с тях, витаят дълго само по върховете на епохата, без да се спускат в долините на прозаичното всекидневие. Тъй че в ония дни наддържавните, наднационалните, общочовешките идеи изглеждат чисто и просто буржоазни. Та нали много от онова, което говорим днес, би хвърлило в ужас не само „ортодоксалния марксист“. А всички смятат Бухарин за такъв.