Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Гладът и безправието довеждат до това, че колхозите започват да вършат различни нарушения, за да осигурят поне нещичко за гладуващите. За тези явления се съобщава приблизително по следния начин. В един от вестниците се посочва, че „от районите на Северен Кавказ идват съобщения за користни, кулашки тенденции, проявявани от отделни колхози и совхози в зърнодоставките. В Хутонския колхоз, въпреки че планът не е изпълнен с 1000 центнера (100 тона — б.пр. ), управата наредила да се овършее жито за раздаване на колхозниците“.

В речта си на Първия общосъюзен конгрес на колхозниците ударници през февруари 1933 г. Сталин дума не обелва за глада, а само споменава с глух глас за „трудности и лишения“ в селото. Главната задача, която генералният секретар поставя пред колхозниците, е повече от ясна: „От вас се иска само едно — да се трудите честно, да разпределяте колхозните приходи според труда, да пазите колхозния имот, да пазите тракторите и машините, да се грижите добре за конете, да изпълнявате определените ви от вашата работническо-селска държава наряди, да укрепвате колхозите и да изхвърляте от тях вмъкналите се там кулаци и техните помагачи.“ 318 318 Сталин, И. В. Соч. Т.13, с.245. А за подпомагане на бедстващите — нито дума.

Социализмът се насажда в селото с насилие. Такъв е методът на Сталин. Мощта на държавата се изгражда за сметка на свободата. Разбира се, житото е нужно за купуване на индустриални съоръжения от чужбина, за подобряване на снабдяването в бързо разрастващите се градове, за създаване на държавни резерви. Но не е трябвало да се прилагат толкова крайни мерки. Занапред командно-директивните методи окончателно ще изместят икономическите. Унищожаван е не само кулакът, но се изтиква и частникът изобщо. И всичко това се постига със сила. На съвещание в Централния комитет през 1934 г. Сталин заявява недвусмислено: „Трябва да създадем такова положение, при което индивидуалният собственик в смисъл на притежател на самостоятелно лично стопанство да живее по-зле, да има по-малки възможности от колхозника… Трябва да засилим данъчното пресиране…“ 319 319 История СССР с древнейших времен до наших дней. Т.9. Ч.I. М., 1966, с.189-190.

И данъчната преса започва да притиска все по-силно не само „индивидуалните собственици“, но и колхозите, като ги превръща от стопани на своята земя в някакво безправно съсловие… Формира се нов тип селянин, отчужден от земята и от резултата на труда си. Хората загубват правото да разполагат със себе си. Недоумението и объркването ще отстъпят място на равнодушието. Но това ще стане по-късно. Именно от това се страхува много и Бухарин.

Изопачавайки до неузнаваемост позицията на Бухарин, изкарвайки го „защитник на кулака“ и човек, който не разбира същината на Лениновия кооперативен план, Сталин тогава, в Института за червена професура, за пръв път изнася „пред хората“ разногласията си с Бухарин.

На свой ред в публичните си изказвания Бухарин, без да споменава имена, говори, че в икономиката е недопустимо администрирането. Главният теоретик на Политбюро непрекъснато прокарва мисълта, че без процъфтяващо селско стопанство е невъзможен успехът на програмата за индустриализация; натискът, реквизициите и насилието в колхозното строителство са недопустими. В началото на 1928 г. изходът от борбата е още неясен. На първо време безрезервно поддържат Сталин само Молотов и Ворошилов, а Бухарин — Риков и Томски. Куйбишев, Калинин, Микоян и Рудзутак се колебаят, стремят се да примирят двамата най-влиятелни членове на Политбюро. Фактически от това „центристко“ ядро е зависело тогава чия линия ще надделее — на Сталин или на Бухарин. Но както винаги, Сталин се оказва по-изкусен и по-опитен в процедурните, задкулисните машинации. В резултат на априлския, юлския, а после и на ноемврийския пленум ЦК и ЦКК на ВКП(б) заемат твърдо отрицателна позиция по отношение на алтернативата, предлагана от Бухарин по селския въпрос.

Сталин не само „подмушва“ преобразованията, той разрушава със сила всичко старо. Не може да не е разбирал, че курсът му към обобществяване на селското стопанство води всъщност към възраждането на принципите на „военния комунизъм“. Твърдият данък е заменен със задължителни наряди, с предаване, а не с продаване на житото. И това ще трае дълго, десетилетия наред.

А Бухарин предлага еволюционен път на преобразуване на селото, по който кооперацията, обобщественият сектор ще изтласква постепенно индивидуалното стопанство икономически, със силата на примера. Но не във всичко е прав, особено в определянето на историческите перспективи за преобразуване на селото и темповете на преобразованията, които биха разтегнали процеса за дълги години. Историята не бе отредила толкова много време на страната ни. И все пак борбата на Бухарин против триумфа на злата сила, използвана срещу милиони граждани на съветската държава — срещу селяните, — е оправдана и от морални, и от политически съображения.