Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Злоупотребите стават нещо обикновено. В руския език влиза думата „разкулачване“. Под удара и попадат над един милион селски стопанства (не само кулашки). Според някои пресмятания до започването на масовата колективизация в страната в общата маса селски стопанства има не повече от три процента кулаци, тоест около 900 хиляди. Стотици и стотици хиляди семейства (в пълен състав), след като са иззети от тях всички средства за производство, ценностите и недвижимите им имоти, са изселени в далечни места. Едва ли някога ще бъде установена точната цифра на хората, пометени от тази буря на беззаконието. Вместо да бъдат взети икономически мерки за ограничаване влиянието на кулака в селото, използвани са най-безмилостни средства за ликвидирането на тези хора. Според някои данни през 1929 г. в Сибир и на Север са изпратени над 150 хиляди кулашки семейства, през 1930 г. — 240 хиляди, през 1931 г. — над 285 хиляди. Но нали разкулачване има и през 1928 г., и след 1931 г.… Според моите пресмятания на разкулачване са били подложени 8,5–9 милиона мъже, жени, стари хора и деца, по-голямата част от които напускат родните си места, оставяйки там гробовете на предците си, бащиното си огнище, цялата си скромна, примитивна покъщнина… Мнозина са разстреляни за оказване на съпротива, не са малко и загиналите по пътищата към Сибир и Севера. На много места са разкулачвани и средняци, подхванати от инерцията на социалното насилие, а понякога и от материалната заинтересованост на насилниците. По моите пресмятания общо около 6-8% от селските стопанства са повлечени в една или друга форма от водовъртежа на разкулачването.

Разбира се, стотици хиляди кулашки стопанства не посрещат с наведени глави този процес. Трябвало е, мисля си, да се приложат разумни административни методи спрямо ония кулаци, които са водели открита антисъветска борба. А и нали по-голямата част от кулашките стопанства би могла да бъде приобщена към процеса на обобществяването, на кооперирането по пътя на диференцираното облагане, по пътя на държавните поръчки и на поемане на определени задължения. Това не се прави. Пренебрегването на самата възможност за привличане на кулака към общия процес го поставя пред трагичния избор: да се бори или да чака тежкия си жребий — разкулачване и заточение. Припряното и безпощадно решаване на въпросите, засегнали милиони хора, завършва с трагедия.

Вероятно ще е интересно във връзка с въпроса за кулаците да приведа една извадка от разговора на Сталин с Чърчил на 14 август 1942 г. Преговорите завършват. Сталин кани английския премиер на вечеря в кремълското си жилище. По време на дългия разговор, воден на трапезата, присъстват Молотов и преводачът. В мемоарите на Чърчил това е представено така:

Премиерът пита Сталин:

„На вас лично също така тежко ли се отразява бремето на сегашната война, както проведената от вас политика на колективизация?“

Тази тема, пише Чърчил, веднага оживила Сталин.

„Политиката на колективизация беше за нас страшна борба“ — отговорил Сталин.

„И аз мислех, че е била тежка за вас. Та нали сте имали работа не с няколко десетки хиляди аристократи или едри помешчици, а с милиони дребни собственици…“

„С десет милиона — рече Сталин и вдигна двете ръце. — Това беше нещо страшно, продължи четири години. За да се отърве от периодичен глад, на Русия беше необходимо да оре земята си с трактори. Ние бяхме принудени да пристъпим към това. Много селяни се съгласиха да тръгнат с нас. На някои от ония, които упорстваха, дадохме земя на Север за индивидуална обработка. Но основната им част (имат се предвид кулаците — б.а. ) беше твърде непопулярна и бе унищожена от самите ратаи…“ 310 310 Черчилль, У. Вторая мировая война. Т.4. Пер. с англ. М., 1955, с.493.

Запазвам изразите на Чърчил: „аристократи“, „помешчици“, „популярност“ и т.н. Известно е, че с благословията на Чърчил цифрата десет милиона тръгва да се разхожда по страниците на пресата. Според моите данни пострадалите са по-малко от десет милиона, макар, разбира се, това в никакъв случай да не намалява размера на тази страшна човешка трагедия. Такъв е първият масов кървав терор, раздухан от Сталин в собствената му страна.

Годините на колективизацията ознаменуват всъщност критичния прелом в съдбините на селячеството с дълбоки и трайни социални последици. Изпуснати са историческите шансове за доброволно коопериране и за неповско пазарно развитие. Извънредните, силовите методи стават определящи във формиралата се система, която все повече и повече се отдалечава от Лениновия идеал.