Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Толкова по-странно изглежда решението на Сталин и на Молотов да бъде форсиран процесът не само на кооперирането, но и на колективизацията на селото. Наскоро след XV конгрес Сталин все по-често започва да изказва мнения за необходимостта от „пришпорване на темповете“ на индустриализацията и колективизацията. На него много му харесва статията на бъдещия академик С. Г. Струмилин, в която се формулира кредото на „директивната“ икономика: нашата задача не е да изучаваме икономиката, а да я прекрояваме; не ни връзват ръцете никакви закони; няма такива крепости, които болшевиките не биха могли да превземат; въпроса за темповете решават хората… 307 307 Плановое хозяйство, 1927, №7, с.11. Сталин многократно цитира, използва допадащите му фрази, убеждава с тях слушателите и читателите си. Те най-точно отразяват собствените му намерения. Фактически започва бърз поврат към извънредните мерки. А това означава и настъпление срещу новата икономическа политика — пазарния модел на социализма.

В края на декември 1927 г. (веднага след XV конгрес) и през януари 1928 г. към губерниите тръгват подписани от Сталин страшни директиви, изискващи да се засили натискът върху кулака, да се започне пряка работа по колективизацията. Възможно е това решение да се е обяснявало с трудностите поради недостига на жито. Но опитът да се реши продоволственият проблем по пътя на изкуственото форсиране на обобществяването е голямо отстъпление от Лениновия кооперативен план.

Мисля си, че грандиозността на социалната революция в селото, която Сталин решава да форсира, трябва да е привлякла на негова страна мнозинството в партията. Радикалните, левичарските настроения и след революцията продължават да държат здраво в плен повечето комунисти; на всички им се иска с един удар да бъдат решени вековни проблеми, за които е нужен умерен и спокоен подход.

По природа Сталин е твърде предпазлив човек. И въпреки това след мъчителни размисли решава да рискува — повсеместна колективизация на милионите селски стопанства, макар да знае, че масата от полуграмотни селяни още не е готова за нея. Утопично-догматичният възглед на Сталин за селския проблем се изразява по същество в намерението му да превърне селския производител в безмозъчно „винтче“ от аграрната машина. За това е нужно селянинът да се откъсне от средствата за производство и от разпределянето на продукта. Всъщност Сталин решава да промени социалния статус на селянина като свободен производител — да го направи безправен работник. За тая цел се налага да превърне извънредните мерки в „обикновени“ житейски норми. Юлският пленум на Централния комитет (1928 г.) поддържа Сталин. Партията се съгласява насилието, да бъде издигнато в система…

На мястото на икономическите закони идват командно-икономическите, които „убиват“ постепенно новата икономическа политика, материалната заинтересованост на селяните, предприемчивостта и усърдието в работата им. Някои от изпадналите в немилост леви, приближили се в миналото до Троцки, също посрещат с одобрение „решителните мерки“ в селото, поддържат действията на Сталин. Пятаков, Крестински, Антонов-Овсеенко, Радек, Преображенски и други заявяват, че се разкайват, и отново са приети в партията. Пятаков става председател на Държавната банка, а след това заместник на народния комисар на тежката промишленост. Но и той, и съмишлениците му през 37-а година изпиват до дъно горчивата чаша. Сталин на никого не прощава предишното му „волнодумство“.

С първия петгодишен план се предвижда за петте години да бъдат кооперирани до 85% от селските стопанства, а от тях до 20% под формата на колхози. Но под натиск отгоре в Украйна, Северен Кавказ, Долна и Средна Волга се вземат решения тези срокове да се съкратят на една година. Курсът на широко прилагане на насилие спрямо кулака и изобщо по въпроса за колективизирането означава фактически край на новата икономическа политика. Ето как осъществява това самият Сталин.

През януари 1928 г. пристига в Сибир и в своите изказвалия на съвещания с партийния и стопанския актив навсякъде поставя особен акцент върху засилването на натиска спрямо кулака. Пътуването му прилича на обиколка на командващ в подчинените му гарнизони. След като пристигне в поредния пункт, Сталин извиква местните партийни и административни ръководители, изслушва ги набърже и при всички случаи прави следния извод: „Лошо работите! Клатите си краката и глезите кулака. Я попрегледайте няма ли и между вас кулашки агенти… Това безобразие повече няма да търпим!“