Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Когато се запознах и с други такива факти, хрумна ми странната на пръв поглед мисъл: като арестува близките, роднините, жените на ония, които са около него, Сталин проверява лоялността им, верноподаническите им чувства. Калинин, Молотов, Каганович, Поскрьобишев и много други си мълчат и гледат с нищо да не покажат, че със семействата им е станала катастрофа. Сталин е наблюдавал поведението им и сигурно е изпитвал удоволствие от страхливата им покорност. Чудовищни по своята безнравственост и жестокост деяния — това са в крайна сметка отличителните белези на неговата изключително аморална биография, чертите на портрета му. Нищо свято, благородно, добронамерено не може да се открие зад булото на големия лицемер, играл майсторски много роли в своя живот, който прилича повече на някой филм на ужасите. Дали Поскрьобишев е повярвал, когато Сталин му отвръщал смирено „Това не зависи от мене. Аз нищо не мога да направя. В НКВД ще изяснят нещата“? А какво е казвал Берия, нали и той е продължавал да ходи на гости в дома на Поскрьобишев? Казвал е същото… Тези хора са живели в Лъжа, Цинизъм, Жестокост с главни букви! Най-печалното е (а то е пак от областта на морала!), че никой не възразява на Сталин. А нали винаги съществуват шансове за съвестта! Дори в невероятно сложни условия…

Свикнали сме някак си да смятаме, че хуманизмът, моралът, общочовешките нравствени норми — всичко това е все от областта на дребнобуржоазния хуманизъм, на нравоучителството! А моралът се е появил, преди да се появят политическото, правното, дори религиозното съзнание. Когато възниква у хората за пръв път потребността от осъзнато общуване, възниква и нравствеността. Без нея човекът никога не би станал човек. Както сполучливо споменава Бертолд Брехт: „За да се почувства човекът човек, трябва някой да откликне на гласа му…“ И в този смисъл конкретният личен живот дава възможност да се видят у човека много от неговите истински черти. У Сталин те са изрисувани с дебел черен флумастер. Кой знае, тук може би се крие един от дълбоките корени на ония деформации и престъпления, които през 30-те години ще носят печат с неговото име? Може би се заблуждавам? Времето ще ме коригира. То е най-добрият редактор на всяка биография. Още повече, нека пак да повторя, че се опитвам само да екипирам портрета му.

Сталин е силна личност от оня тип, който неизбежно се стреми само към величие и неограничена власт. Но „режимът на терор — пише справедливо Н. Бердяев — не е само във видимите действия — арестите, мъченията, смъртните наказания, — но преди всичко в психическото въздействие“ 295 295 Бердяев, Н. Екзистенциальная диалектика божественного и человеческого. Париж, 1952, с.132. . Сталиновата практика постепенно, бавно обожествява насилието, без да се безпокои за нравствената му обосновка. Извън моралните ценности култът към силата е фалшива скъпоценност. Ленин вижда смисъла на революцията в създаването на максимална възможност за човека да достигне върховете на свободата в рамките на хуманната социална необходимост. За Сталин нравствените параметри на революцията, на изграждането на нов свят не са нищо повече от „буржоазно морализаторство“.

Страшно е това, че Сталин не се е съмнявал в своята нравствена правота. В едно от томчетата на М. А. Бакунин генералният секретар подчертава фразата: „Не си губете времето да се съмнявате в себе си, защото това е най-безполезното занимание от всички, които е измислил човекът.“ Какво може да се каже по този повод? Колкото до Бакунин, той е могъл и да не се съмнява — нали не е бил генерален секретар на велика партия!

Боговете нямат възраст. Кой ще каже днес на колко години са Зевс, Афродита, Артемида, Атина Палада, Темида? Очевидно никой. В представите на хората боговете са вечни. А това е все едно да се допусне невъзможното: „спиране“ на времето. Но може би и затова са богове, защото са над времето? За свое удобство човекът го е разрязал на векове, десетилетия, години, месеци, дни, часове, минути, секунди… А времето си тече, без да забелязва тези мимолетни граници. За летежа на времето те нямат никакво значение. Текло е така, когато на планетата ни човека още го е нямало, и винаги ще се „излива“ от вечната стомна на материята. Но ето че понякога в обикновеното съзнание, повлечено от ежедневието, възниква илюзията, че съдбата властва над времето. Най-често хората допускат тая грешка в кратките мигове на паметни дати и юбилеи.