16 март 1944 г.“
293 293 ЦГАОР, ф.9401, оп.I, д.2181.
А помним, че на такива „документи“ Сталин винаги вярва.
Двата брака на Светлана се оказват несполучливи, както и третият, когато съпруг й е чужденец. Той умира в Москва и във връзка с погребението му през 1966 г. Алилуева заминава за чужбина, отнасяйки праха на покойния в родината му! От Индия тя не се завръща, озовава се на Запад, в ръцете на хора, които цинично ще използват името на баща й за своите цели. Но, както проличава, тя няма нищо против. Действа напълно съзнателно. По това време дъщерята на Сталин е кандидат на филологическите науки и е на четирийсет години. В една от книгите си — „Само една година“ — тя пише: „Никога в живота си не съм била така уверена в собствената си правота, както сега. Неувереността в себе си, в собствените ми възможности ме е преследвала цял живот. Винаги ми е било по-лесно да повярвам, че правя всичко лошо и погрешно. Вътрешната ми скованост и стеснителност ми пречеха в контактите ми с хората, с аудиторията. Най-често ми се искаше да избягам от всички и да залостя по-здраво вратата след себе си. Всичко това е психологически резултат от дългия ми живот под преса, резултат от възпитаването ми в ненормално семейство, резултат от дългото ми пребиваване в едно общество, което е поробено и мълчи.“ 294 294 Алилуева, С. Только один год. Принстън, 1968, с.158.
Пилеейки с кратковременно прекъсване годините си из чужбина, Светлана едва ли се е замисляла, че жестокият й и безмилостен баща със „стоманеното име“, което е предназначено да подсили главната черта на характера му, и в най-тежките години на безбройните му арестувания от полицията въпреки всичко никога не е мислел и не се е съгласявал да емигрира. Но дъщерята на „стоманения“ баща още веднъж потвърждава истината: характерът и убежденията не се наследяват, те се изграждат.
Когато на 1 ноември 1984 г. беше приет указът на Президиума на Върховния съвет на СССР за възстановяване на съветското гражданство на С. Й. Алилуева и за даване на съветско гражданство на дъщеря й Питърс О. В., изглеждаше сигурно, че „блудната дъщеря“ ще се завърне в отечеството си. Още повече че на една пресконференция дъщерята на Сталин беше заявила: „След като попаднах в същия този така наречен «свободен свят», аз самата не бях свободна в него нито един ден. До такава степен бях впримчена в ръцете на бизнесмени, адвокати, политически спекуланти и издатели, които превърнаха името на баща ми, моето име и живота ми в сензационна стока…“
Да свикне отново с родината си Светлана Алилуева така и не можа. Тя искаше да живее там, където й харесва.
Днес е най-лесно да кажем: нямал е време за децата си. Неубедително оправдание. Може би децата на „вожда“ са щели да станат други, ако е била жива Надежда Сергеевна Алилуева. Според сведенията, с които разполагам, Сталин е косвената причина (а впрочем косвена ли?) за смъртта й. През нощта на 8 срещу 9 ноември 1932 г. Алилуева-Сталина завършва живота си със самоубийство. За непосредствена причина, предизвикала трагичната й постъпка, се изтъква възникналата почти незабелязана от околните семейна свада на малката празнична вечеря, в която участват Молотов, Ворошилов с жена си и някои други от обкръжението на генералния секретар. Крехката душевност на жена му не понася поредната груба хоканица. Петнадесетата годишнина на Октомври е помрачена. Алилуева се затваря в стаята си и се застрелва. Каролина Василиевна Тил, икономката на семейството, когато на сутринта влиза да събуди Алилуева, я намира мъртва. Валтерът лежи на пода. Повикват Сталин, Молотов и Ворошилов.
Има основания да се предполага, че покойницата е оставила предсмъртно писмо. По този въпрос може само да се гадае. В света винаги е имало и ще останат неразгадани завинаги по-малки или по-големи тайни. Мисля, че смъртта на Надежда Сергеевна не е нещастна случайност. Сигурно последното, което умира у човека, е надеждата. Когато тя изчезне, изчезва и човекът. Вярата и надеждата винаги удвояват душевната сила. У жената на Сталин те били вече изчезнали.
Когато на сутринта научава за случилото се, Сталин много се развълнувал. Но и сега остава верен на безнравственото си кредо — преценява постъпката на Алилуева не като резултат от своята вина, а като предателство спрямо него. Както изглежда, и през ум не му минава дори, че бездушието, липсата на топлота и внимание така жестоко са наранили жена му, че в минутите на дълбоко душевно вълнение и депресия се решава да направи фаталната крачка. Сталин се прощава с жена си на гражданското поклонение и не отива на гробищата. Наскоро след това приближените му се опитват да му уредят още един брак с една роднина на близък на „вожда“ човек. Като че ли всичко е решено. Но по причини, известни само на вдовеца, бракът не се сключва. До края на дните си Сталин живее сам, поверявайки домашните грижи на икономката, без да се лишава и от многобройната „прислуга“. Валентина Василиевна Истомина започва да се грижи непрекъснато за него и го съпровожда дори по време на отиванията му на Черноморското крайбрежие. Когато Сталин умира, Истомина в присъствието на членовете на Политбюро се хвърля на гърдите на покойния „вожд“ и заплаква с пълен глас. Изглежда, че той е бил по-близък на нея, отколкото на съратниците си.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу