Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин има погрешно мнение за сина си, както и за много други хора. По думите на С. Алилуева след победата край Сталинград баща й уж случайно й рекъл: „Германците предлагаха да разменят Яша с някой от техните… Та аз ли ще взема да се пазаря с тях! Не, на война — като на война.“

Другият син на „вожда“ също има горчива съдба. Баща му не може да направи от него силен, твърд и умен човек. След смъртта на майката възпитател на момчето фактически става Власик — началникът на охраната на Сталин. Ала обстановката на ласкателства и на пълна разпуснатост формира един безволев, капризен и слаб човек. Той наистина не воюва лошо, но не и толкова добре, та започвайки войната като капитан, да стигне през 1947 г. чак до генерал-лейтенант. Личното дело на генерал-лейтенант Сталин Василий Йосифович е твърде красноречиво и свидетелства за кадровия произвол, извършен от обкръжението на „вожда“, макар че всичко е ставало със съгласието на Сталин. Ето ви само няколко извадки и факти от тънката папка на личното му дело:

— На двайсетгодишния В. Й. Сталин се дава направо званието полковник (заповед на Народния комисариат на отбраната (НКО) №01192 от 19 февруари 1942 г.).

— На двайсет и четири години В. Й. Сталин става генерал-майор от авиацията (постановление на Съвета на народните комисари на Съюза на ССР от 2 март 1946 г.), след една година — генерал-лейтенант.

— Още съвсем „зелен“, посредствен летец, през 1941 г. е назначен за началник на Инспекцията при Военновъздушните сили на РККА.

— През януари 1943 г. е назначен за командир на 32-ри гвардейски изтребителен авиополк; след една година — командир на 3-а, а през февруари 1945 г. — командир на 286-а изтребителна авиационна дивизия. През 1946 г. В. Й. Сталин става командир на корпус, след това заместник, а по-късно и командващ ВВС на Московския военен окръг. Феерично изстрелване нагоре, неподкрепено обаче от деловите и моралните му качества. По време на войната, както посочват в делото му неговите началници, извършва двайсет и седем бойни полета и сваля един противников самолет тип „Фокевулф-190“; награден е с два ордена „Червено знаме“, орден „Александър Невски“, орден „Суворов“ II степен и с медали.

Ето какво пишат в атестацията на В. Й. Сталин генерал-лейтенант от авиацията Е. М. Белецки и генерал-полковник от авиацията Н. Ф. Папивин:

„По характер е буен и избухлив, допуска невъздържаност — имало е случаи на нанасяне на побой на подчинени… В личния си живот допуска постъпки, несъвместими със заеманата длъжност командир на дивизия, имало е случаи на нетактично поведение по време на вечерни събирания на летателния състав, грубост към отделни офицери, имаше случай на лекомислено поведение — излизане с трактор от аеродрума в гр. Шяуляй след конфликт и спречкване с контролния пост на НКВД. Здравословното му състояние е незадоволително, особено състоянието на нервната му система, крайно раздразнителен е, което оказва напоследък влияние в летателната му работа, занимава се малко с личната си тренировка, а това води до слабо усвояване на отделни въпроси… Всички тези изброени недостатъци в значителна степен намаляват авторитета му като командир и са несъвместими със заеманата длъжност командир на дивизия.“

По-късните атестации са аналогични, но навсякъде завършват с извода: „Желателно е да бъде изпратен да учи в Академията.“ Известните генерали С. И. Руденко и Е. Я. Савицки (по-късно маршали) не виждат по онова време друг начин да избавят подчинените им съединения от „безпътния принц“.

„Доброжелателите“ му, преследвайки свои лични цели, обсипват с предимства и чинове сина на Сталин, който неусетно за всички накрая става непоправим алкохолик. Можем да си представим колко горчивини причинява на многобройните си жени (най-малко четири!) този постепенно провалил се човек. Самият той обаче не е толкова интересен за нас. Но този пример на безпътен (и нещастен!) живот още веднъж ни убеждава, че злоупотребата с власт носи поквара за всички наоколо, включително и за собствените деца. Това е известно от историята. Издигайки се във висините на владичеството си, властелините оставят често след себе си хилави тялом и духом деца, морално съсипани от триумфиращата безнравственост, още преди да е умрял диктаторът.

След разните доклади за компрометиращото го поведение В. Й. Сталин напуска високия пост командващ авиацията на столичния окръг и се свлича надолу. Не току-така само двайсет и един ден след смъртта на „вожда“ със заповед на министъра на отбраната на СССР №0726 генерал-лейтенант В. Й. Сталин е уволнен от армията на възраст тридесет и две години без право да носи военната униформа… Всички дигат ръце от него и предишният военен летец Василий Йосифович Сталин завършва живота си още млад, съсипва го алкохолът.