Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Всички, особено Надежда Сергеевна, са потресени от ледената безжалостност на Сталин. Но на политическия деспот му е трудно вкъщи да бъде друг. Не е такъв обаче, когато се среща с ръководители на страната, когато приема делегации, взима думата на съвещания или разговаря с дейци на културата. Тогава той може бързо да се преобразява. Когато за тази му способност нарекох Сталин в тая книга голям артист, помислих си: не принизявам ли неволно една от древните и чудесни професии? Може би тази способност за бързо и умишлено превъплъщаване ми дава основание да нарека Сталин голям лицемер? Но такъв той е пред хората, а не в семейството си. Тук той не играе роли.

Със съгласието на баща си Яков завършва Московския институт за инженери по железопътния транспорт, работи в електроцентралата на завод „Сталин“ (какво ли чувства човек, когато работи в предприятие, носещо името на баща му?), после пожелава да стане военен. По нареждане на помощниците на Сталин Яков Джугашвили е зачислен към вечерното отделение, а след това направо е прехвърлен в четвърти курс на първи факултет към Артилерийската академия на РККА.

Когато разглеждах личното дело на старши лейтенант Я. Й. Джугашвили, неволно (за кой ли път!) ми се набиха в очите въпросите, на които е трябвало да отговори всеки офицер при написването на автобиографията си. Те са няколко десетки, но за да се почувства по-пълно духовният колорит на онова време, ще приведа два-три въпроса от типовия формуляр за автобиография:

— Участвал ли е в троцкистка дясна, националшовинистически и други контрареволюционни организации, в коя година и къде?

— Проявявал ли е отклонения от генералната линия на партията, колебания? Ако се е колебаел, то по какви въпроси и колко дълго са продължавали тези колебания?

— Служил ли е в бялата армия и в армия на интервентите, в антисъветски националистически отряди (учредиловци, петлюровци, мусаватисти, дашнаки, грузински меншевики, банди на Махно, Антонов и други), къде, кога, като какъв, как е попаднал там, кога, в коя част е служил, колко време?…

Ето, такива са годините… Обръщат всичко с опакото навън. Току-виж те заядат за някоя дреболия, от която после ще зависи съдбата ти…

Но с Яков Джугашвили никой не се заяжда. Макар че и в онова време имало доста хора, които не търгуват със съвестта си. Например офицерите от академията Иванов, Кобря, Тимофеев, Шереметов, Новиков (инициалите им в делото не са вписани) написват в атестациите и характеристиките на сина на Сталин онова, което по всяка вероятност е заслужавал: „Политическо развитие — удовлетворително. Дисциплиниран, но недостатъчно е овладял уставните положения за взаимоотношенията с началниците. Практически занятия не е минал. Със стрелково-тактическата подготовка е запознат слабо. Има голяма ангажираност в академията. Положил е държавните изпити с удовлетворителен и добър.“ И макар че непосредствените му началници препоръчват Джугашвили да бъде назначен на длъжност командир на дивизион и да му бъде дадено званието капитан, началникът на факултета Шереметов е на друго мнение: „С атестацията съм съгласен, но смятам, че може да му се даде званието капитан само след едногодишно командване на батарея.“

В едно всички са напълно единодушни: Яков е честен и стеснителен човек, сякаш „опарен“ от студенината на баща си. Джугашвили се притеснява, че „прескачайки“ няколко курса, се учи лошо, чувства се неуверен в ролята на командир. Това също може да е изиграло в решителния момент фатална роля в съдбата му по време на войната.

Още от първите й дни Яков се оказва на фронта. Според документални сведения бие се храбро, изпълнява докрай дълга си, но частта, в която служи, попада в обкръжение и той се оказва в плен. Има една рядка снимка от немските архиви, където група хитлеристки офицери са наобиколили капитан Я. Джугашвили и оглеждат с нескривано любопитство по-големия син на Сталин. Най-интересното в тая снимка е изразът на лицето, самата поза на Яков: със стиснати пестници и с омраза гледа враговете. Фашистите се опитали да използват пленяването на Яков за пропагандни цели — разпръсват позиви с фотографията на Джугашвили, но тя се смята за фалшива.

Сталин се притеснява не толкова за живота на сина си, колкото, че в концлагера може да пречупят волята му и да го накарат да сътрудничи на германците. В спомените на Долорес Ибарури, публикувани в отделна книга в Барселона през 1985 г., се съобщава един малко известен факт, който нито е потвърден, нито е опроверган. Тя пише, че през 1942 г. зад линията на фронта била спусната специална група, която трябвало да освободи от плен Яков Джугашвили, намиращ се по това време в Заксенхаузен. В състава на специалната група влизал и испанецът Хосе Паро Мойсо с документи на името на офицер от франкистката „Синя дивизия“. Но операцията завършва неуспешно. Групата загива. 292 292 Mernorias de Dolores Ibarruri. Barcelona, 1985, p. 530–531. Яков се оказва много по-силна личност, отколкото го смята баща му. Джугашвили-син също се страхува, че в резултат на мъченията, психологическата обработка и използването на особени препарати може да бъде сломен и да стане предател в очите на баща си и на народа. Тази мисъл е непоносима за него, по-страшна от смъртта. Въпреки адските изпитания, претърпени в лагерите Хамелбург, Любек и Заксенхаузен, Яков не става предател. Но остава без сили. На 14 април 1943 г. той се хвърля върху бодливата тел на лагерната ограда и часовият го застрелва.