Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Разбира се, личният му живот винаги е свързан със семейството. Надежда Сергеевна Алилуева, както вече посочих, е двайсет и две години по-млада от мъжа си. Всъщност от гимназистка тя веднага става жена на един от партийните ръководители. Документите и разказите на хората, включително и на дъщеря й Светлана, показват, че Алилуева въпреки младостта си е изградена личност. След време става член на партията, работи в Народния комисариат по въпросите на националностите, учи. Случвало й се да бъде и дежурен секретар при Ленин в Горки. Впрочем, когато възниква въпросът за преместване на столицата от Петроград в Москва, Сталин отвежда със себе си и родителите на жена му, които дълги години живеят с дъщеря си и зет си в малкото кремълско жилище.

Надежда Сергеевна се приспособява бързо към оная атмосфера на безкрайни съвещания, митинги, борба, пътувания, в която живее съпругът й. Запознаването ми с документите от Сталиновия архив показва, че много писма, разпореждания и телеграми са написани не само от помощниците и сътрудниците в Секретариата на Сталин — Назаретян; Товстуха, Канер, Мехлис и Двински, — но и от Надежда Сергеевна. Големите й, почти детски очи се взират жадно в света, в който живее мъжът й — конгреси, пленуми, безкрайни телефонни разговори, нощни съвещания, спорове, планини от документи. Алилуева вижда, че съпругът й принадлежи на делото. И само на делото. Отначало тя още не разбира колко малко място й е отредено в живота му. Та нали щастливият брак е мост от единия към другия, върху който цял живот и непрекъснато общуват двамата! Сталин няма време да общува. Често грубо прекъсва думите на жена си „Тебе не те интересува семейството, децата“, а понякога я ругае. До известна степен Алилуева запълва нуждата си от общуване с работа, учене и чести срещи с жените на съратниците на мъжа й — Полина Семьоновна Жемчужина (жената на Молотов), Дора Мойсеевна Хазан (жената на Андреев), Мария Марковна Каганович, Естир Исаевна Гурвич (втората жена на Бухарин).

През 20-те години на Сталин и Алилуева се раждат две деца: най-напред, в 1921 г., Василий, а след четири години — Светлана. По-късно идва и заживява при тях и синът на Сталин Яков (от първата му жена — Екатерина Сванидзе). Той е само седем години по-малък от мащехата си, но тя обича този невидял бащина ласка юноша. Тъй като Алилуева работи, с децата се занимава бавачка. В кремълското жилище на Сталин или на вилата му в Зубалово винаги има много хора, роднини. Освен родителите на жена му тук често идват братята й Фьодор и Павел, сестра й Ана с близките си. Пристигат и роднини на Сталин по линия на първата му жена. През 30-те години, след смъртта на жена му, този шумен хор от роднини, който Сталин не вижда често, значително оредява и се разпада. Само родителите на Алилуева ще умрат от собствената си смърт. Много от близките на Сталин ще загубят главите си като „врагове на народа“. Павел, братът на Надежда Сергеевна, няколко пъти се опитва да завърже разговор с генералния секретар за многото погрешни арести и репресии, включително и спрямо роднини на Сталин, обаче всичко е напразно. Но това ще стане през 30-те, фаталните години.

Сталин няма възможност, а пък, изглежда, и не иска да се занимава както трябва с възпитанието на децата си. Отгоре на това и много рядко ги вижда — понякога в неделя, когато ги довеждат на вилата, или на юг, където преди войната генералният секретар неведнъж си почива — в Сочи, Ливадия или Мухалатка. Не е чак толкова рядък случай децата на големи исторически фигури да израстват непълноценни дори и само защото родителите им са знаменитости. Децата на Сталин знаят малко за баща си. Той няма време за тях. Както пише Светлана, веднъж Василий й доверил една голяма „тайна“, като й казал „Ти знаеш ли, че баща ни е бил на младини грузинец!“, тълкувайки по детски силното порусначване на баща си.

Най-трагична е съдбата на големия син на Сталин Яков. Отношенията с баща му никак не вървят. Бащата смята сина си за слаб човек, но по-късно става ясно, че греши. Сталин е недоволен от избора на Яков както при първата му женитба, така и при втората — с Юлия Исаковна Мелцер. От тези бракове Яков има две деца. Светлана Алилуева си спомня, че доведен до отчаяние от студеното отношение на баща му към него, брат й дори се опитва да се застреля. За щастие куршумът само минава през тялото му и той остава жив, но дълго боледува. Когато Сталин вижда Яков след тази крайна изява на пълна отчужденост между баща и син, само му подхвърля подигравателно: „Брей, не улучи!“