Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Може ли да има личен живот човек, който е пред очите на своите съграждани и съпартийци? Сталин обаче не е бил пред очите им. До края на 20-те години името му рядко се среща по вестниците, въпреки че губернските комитети получават всеки месец много директиви, указания и циркулярни нареждания с лаконичния подпис „Й. Сталин“. Все още можело с него да не се съгласяват, да бъде публично критикуван. Например в списание „Болшевик“ (1925, №11-12) се появява статия на М. Сьомич, който изразява несъгласието си с позицията на Сталин по националния въпрос. Тогава това е нещо обикновено. В началото на 1926 г. в „Болшевик“ (№4) е отпечатана репликата на Вл. Сорин, който не е съгласен с оценката на Сталин, на възприетия от него като генерален секретар подход към въпроса за взаимоотношенията между партията и класата. В отговора си, публикуван в същата книжка, Сталин фактически се извинява на Сорин. Това не се приема като нещо необикновено. Инерцията в устрема на обществото след Октомври е изключително силна и кълновете на демокрацията, отгледани от Ленин, още не са задушени. В очите на всички, които го познават и които не го познават, Сталин е обикновенчовек. А един обикновен човек трябва да има и свой обикновен личен живот, под което се разбира всичко останало извън службата, извън работата му. За политическия портрет на Сталин тези страни от неговия живот не са от най-съществените, определящите, но те позволяват да се разбере по-добре характерът му.

Имах възможността да говоря с много хора, които са виждали, познавали са Сталин, ако може така да се изразя, в домашна обстановка: лекари, телохранители, сътрудници от Секретариата, писатели, военачалници и други хора, общували с него по някакъв начин. Направо ще кажа: с редки изключения личният живот на генералния секретар е бил работа и пак работа. За него няма почивни дни: дневният му режим малко се мени, независимо дали е понеделник, или неделя. Друг е въпросът, че в края на живота си, когато годините, работата и свръхчовешката му слава започват да го превиват към земята, той невинаги отива в Кремъл, в Москва, а продължава да работи във вилата си. Тук преминават редките заседания на Политбюро, тук приема министрите и военачалниците, тук се среща с чуждестранните си гости, тук излиза сегиз-тогиз в парка да усети ведрината на нощния въздух.

Навика да работи без почивни дни придобива в трудните години след революцията. Пред мене е записката на комунистите Ровно и Гюлинг до Ленин с молба да ги приеме по карелския въпрос. От Съвета на народните комисари я предават на народния комисар по въпросите на националностите. Резолюцията на Сталин е лаконична: „Мога да ги приема в неделя в 3½ часа, в Народния комисариат по националностите. Сталин. 4 февруари 1922 г.“ Във фонда с документи, оставени от Сталин, има много други такива свидетелства (записки, нареждания… телефонограми и т.н.), потвърждаващи, че за него не е съществувало понятието почивен ден. Вярно е, че понякога в неделни: дни с членове на Политбюро и с други поканени се е застоявал до след полунощ на трапезата. Но и около масата, макар външно „непринудено“, се обсъждат безбройните проблеми и въпроси, стоящи пред страната и партията.

През 20-те години ръководителите живеят скромно. Сталин, който получава по нареждане на Ленин малко жилище, живее на първо време там. Запазено е писмо на А. В. Луначарски от 18 ноември 1921 г. с предложение да му бъде намерена по-удобна квартира. След като прочита писмото, Ленин изпраща записка до началника на охраната А. Я. Беленкий: „Др. Беленкий. Това е ново за мене. Нима нищо друго не може да се намери? Ленин. Отговорете.“ 289 289 Вж. Ленин, В. И. Събр.съч. Т.54, с.519.

Освен тази записка има кратко писмо на Ленин до секретаря на Общоруския централен изпълнителен комитет А. С. Енукидзе с молба да се ускори предоставянето на жилище на народния комисар по въпросите на националностите Й. В. Сталин и да му се отговори по телефона за изпълнението. Скоро Сталин се премества в Кремъл — в помещение за слугите в старото време. В квартирата се появява късно вечерта или след полунощ и отива рано-рано на работа. Съвсем скромна обстановка: останки от стари мебели, изтъркан под, мънички прозорчета. В началото на 20-те години Сталин започва да живее във вилата си в Зубалово, а по-късно, през 30-те — в Кунцево. По искане на Сталин вилата е непрекъснато преустройвана. През последните години до голямата сграда е построена малка, дървена. Сталин се премества там. А. Н. Шелепин, известен в миналото партиен и държавен деец, ми разказа: „След смъртта на Сталин, когато описваха имуществото на генералния секретар, стана ясно, че тая работа е много лесна. Не бяха намерени никакви ценни вещи освен едно държавно пиано. Дори нито една хубава, «истинска» картина нямаше. Евтини мебели. Облечени в калъфи кресла. Нищо антикварно. По стените висяха картонени репродукции в дървени простички рамчици. В залата на централно място беше окачена увеличена снимка на Ленин и Сталин, правена през септември 1922 г. в Горки от М. И. Улянова. (Впрочем същата, която сега изведнъж всички дружно започнаха да обявяват за фалшификация, за монтаж — б.а. )