Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На погребението се събират много троцкисти младежи. Речи произнасят Троцки, Зиновиев, Каменев и техни съмишленици. Това е последното публично изказване на Троцки в Съветския съюз и последната публична демонстрация на опозицията. Но речите им не предизвикват вече оня резонанс, на който разчитат разгромените опозиционери. Шансовете им сега принадлежат на миналото. Троцки окончателно се убеждава, че е вожд без последователи, пълководец без армия.

Той е надвит, но не и превит. Сталин търси пътища и начини да изолира своя най-ненавистен съперник. Празнува победата си, но чувства, че борбата не е свършила. На няколко съвещания на апарата Сталин дава указания „да се следят троцкистите“, „да се отслаби още повече влиянието им“, „да се доунищожат политически“. Започват арести и интернирания. Троцки, който само три години по-рано е бил убеден, че в края на краищата ще застане начело на болшевишката партия, се оказва в положението на напълно низвергнат вожд. Неговите „платформи“, въпреки някои правилни идеи в тях, не са могли да прикрият главното: цялата си борба свеждал до двубой със Сталин. Но позициите на генералния секретар са вече трайни. Това постепенно разбират доста много партийни членове. Шансовете на Троцки да възглави партията отдавна вече са пропаднали.

След изключването на Троцки от партията Зиновиев и Каменев го придумват да се разкае, да си признае вината. Но трябва да кажем: каквото и да е говорено и писано за Троцки, той винаги е гледал на себе си през призмата на утрешното. Извънредно честолюбив и дори славолюбив човек, често се е замислял какво ще кажат за него историците, ако принесе днешния кратковременен успех в жертва на утрешната присъда на историята.

Своята горчива чаша изпиват до дъно и членовете на двете семейства на Троцки. Първата жена на Троцки Александра Соколовска и двете й дъщери Зина и Нина (както и мъжете им) са пламенни привърженици на троцкизма. Той напуска първото си семейство през 1902 г., когато малката му дъщеря няма още четири месеца. Отначало пише на Александра Лвовна от чужбина, но после времето и новото й семейство отвеждат Соколовска с двете деца „в областта на невъзвратимото“, както той се изразява. Все пак, разбирайки, че историците ще си спомнят и за първата му жена, през 1929 г. ще напише в първия том от спомените си: „Животът ни раздели, като запази обаче ненакърними идейната ни връзка и дружба.“ След революцията бащината слава огрява и двете му дъщери; по-късно обаче, само след няколко години, те ще бъдат жестоко преследвани. По-късно първото семейство на Троцки, е сполетяно от още по-печална съдба. Заплаща на Сталин страшна цена не само заради различното си политическо мислене, но и заради принадлежността си към „род на враговете“ (през 30-те години е имало графа „социално опасни елементи по произход“).

Втората жена на Троцки Наталия Седова също започва като „революционерка“. Известно време двамата с Троцки живеят в Петербург като семейство Викентиеви. Седова е винаги с мъжа си, споделяйки с него и триумфа на издигането му в годините на революцията и гражданската война, и безкрайните му скитания в чужбина. Но ще отбележа, че до 1917 г. Троцки като син на твърде състоятелни родители не изпитва такава оскъдица като другите руски емигранти.

От втория брак има двама синове. По-големият му син Лев е винаги с баща си, става активен троцкист и умира още съвсем млад в Париж при загадъчни обстоятелства след изгонването на баща му. По-малкият Сергей напуска семейството още когато баща му и майка му живеят в Кремъл, заявявайки, че му е „противна политиката“; не влиза в комсомола и се отдава на науката. При изгонването на баща му отказва да замине с него. Естествено, като син на Троцки по-късно Сергей не избягва предопределената му участ. През януари 1937 г. в „Правда“ се появява статията „Синът на Троцки Сергей Седов се опитал да отрови работниците“. Изпратеният по това време в Красноярск С. Седов е обявен за „враг на народа“. На митинг в ковашкия цех на машиностроителния завод майсторът Лебедев казва: „При нас като инженер се подвизаваше синът на Троцки Сергей Седов. Тази достойна издънка на продалия се на фашизма свой баща се опита да отрови с генераторен газ група работници от завода.“ На митинга става дума и за сестриния син на Зиновиев Закс, и за техния „покровител“ директора на завода Суботин… Съдбата на „обвиняемите“ е предварително решена.

В кървавия въртоп, в който ги завлича борбата на баща им със Сталин, загиват всички деца на Троцки и трагедията на семейството му увенчава изгнаника в очите на Запада с ореола на мъченик. Наталия Седова преживява мъжа си, преживява и Сталин, „неразделния враг“ на съпруга й, и доживява до XX конгрес на партията.