Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Неговата едночасова реч е пълна с гняв и неприкрита омраза към Троцки. Отново припомня научените наизуст грехове на отхвърления лидер, от първия до последния, като започва още от 1904 г. Изказването му не е импровизирано: той винаги се готви най-усърдно, когато трябва да се покаже пред хората, особено на партийните форуми. Като вижда, че Троцки е избрал главната си стратегическа линия на борбата против него, опирайки се на Лениновото предупреждение за негативните качества на генералния секретар, Сталин му нанася удар тъкмо в това направление.

„Опозицията мисли да «обясни» поражението си с личен момент, с грубостта на Сталин, с неотстъпчивостта на Бухарин и Риков и тъй нататък. Прекалено евтино обяснение! Това е врачуване, а не обяснение… В периода от 1904 г. до Февруарската революция през 1917 г. Троцки непрекъснато се въртеше и умилкваше около меншевиките, водейки отчаяна борба против партията на Ленин. За този период Троцки претърпя редица поражения от партията на Ленин. Защо? Може би е виновна грубостта на Сталин? Но Сталин тогава още не беше секретар на ЦК, той се намираше тогава в Русия, далеч от чужбина и водеше нелегално борба против царизма, а борбата между Троцки и Ленин се е разигравала на чужда земя — какво общо има тогава тук грубостта на Сталин?“ 277 277 Сталин, И. В. Соч. Т.10, с.193.

Генералният секретар води атаката си под знамето на борбата в защита на Ленин, когото Троцки нарича в началото на века „Максимилиан Ленин“, загатвайки за диктаторските наклонности на Робеспиер. Буквално доунищожава Троцки, когато казва, че ранната му брошура „Нашите политически задачи“ е посветена на меншевика П. Акселрод. Сталин прочита тържествуващо посвещението на Троцки сред настъпилото оживление в залата: „На скъпия ми учител Павел Борисович Акселрод.“

„Е, какво пък — завършва Сталин, — прав му път към «скъпия му учител Павел Борисович Акселрод»! Прав му път! Само че побързайте, достопочтений Троцки, защото Павел Борисович, както е грохнал от старост, може скоро да обърне очи и вие да не сварите жив «учителя си».“ 278 278 Пак там, с 204, 205.

Спомняйки си за юлско-августовския (1927 г.) пленум на ЦК и на ЦКК, Сталин отбелязва със съжаление, че тогава склонил участниците да не гласуват за незабавното изключване на Троцки и Зиновиев от Централния комитет. „Много е възможно да съм проявил тогава мекушавост(разредката моя — Д.В. ) и да съм допуснал грешка…“ Да, това проста е изключително рядък случай, когато Сталин проявява мекушавост и когато изобщо е използвал думи като „добрина“! Изключително рядък! Тогавашната му временна слабост може да се смята за епизод. Сега обаче той призовава за поддръжка „на ония другари, които настояват за изключването на Троцки и Зиновиев от Централния комитет“ 279 279 Сталин, И. В. Соч. Т.10, с.191. .

Колкото до Лениновото „Писмо до конгреса“, той го тълкува по свой начин: „Беше доказано и предоказано, че никой нищо не скрива, че «Завещанието» на Ленин е било адресирано до XIII конгрес на партията, че то, това «Завещание», беше разгласено на конгреса, че конгресът реши единодушнода не бъде публикувано, между другото и понеже самият Ленин не е желаел и не е искал това.“ 280 280 Пак там, с.193. Опитах се вече да анализирам последните писма на Ленин и затова ще посоча още веднъж, този път накратко, че през октомври 1927 г. Сталин тръгва по пътя на изопачаване на историческата истина. Що се отнася до това, към кой конгрес се обръща Ленин — към XII или към XIII, — няма яснота. „Завещанието“ е разгласено само по делегации, а не на конгреса. Не се взима решение, а още по-малка единодушно, писмата да не бъдат публикувани. А колкото до думите на Сталин, че „самият Ленин не е желаел това“, нека те да тежат изцяло на съвестта му.

В дадения случай генералният секретар, усетил нарастващата си сила и почувствал, че разполага на практика с пълната поддръжка на участниците в пленума, решава да пренесе удара в най-уязвимата за него точка, без да се спира пред явната фалшификация. Той използва факта, че по настояване на Политбюро (а преди всичко по негово настояване) през септември 1925 г. в „Болшевик“ е публикувана декларация на Троцки относно „Завещанието“ на Ленин. Троцки се поддава на натиска на Сталин и написва, че „Владимир Илич по време на своето заболяване неведнъж се обръщаше към ръководните учреждения на партията и към конгреса й е предложения, писма и прочие. Всички тези писма и предложения, това се разбира от само себе си, винаги бяха предавани по предназначение, довеждаха се дознанието на делегатите на XII и XIII конгрес и винаги, това също се разбира, са оказвали надлежното влияние върху партийните решения… Никакво «Завещание» Владимир Илич не е оставил, а и самият характер на отношението му към партията, както и характерът на самата партия изключваха възможността за такова «Завещание», така че всички разговори за скрито или нарушено «Завещание» са злобна измислица и са насочени изцяло против фактическата роля на Владимир Илич…“ 281 281 Большевик, 1925, №16, с.68. .