Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Можел ли е да знае тогава Троцки, че като се спитва да опровергае плъзналите на Запад слухове, според които „секретните документи на Ленин са попаднали на Запад чрез ръцете на Троцки“, той, борейки се със Сталин, окончателно ще се натика в миша дупка? Излиза, че е хвърлял камъни в своята градина. За пленума лидерът на опозицията отново се очертава като политически интригант и Сталин не пропуска възможността да свърши с него.

Той прочита от „Болшевик“ цитат от декларацията на Троцки и удря направо:

„Това пише Троцки, а не някой друг. На какво основание тогава Троцки, Зиновиев и Каменев си кълчат езиците, когато твърдят, че партията и нейният Централен комитет «крият» «Завещанието» на Ленин?…

Казват (?! — б.а. ), че в това «Завещание» другарят Ленин предлагал на конгреса предвид «грубостта» на Сталин да обмисли въпроса за замяната на Сталин на поста генерален секретар с друг другар. Това е вярно. Да, аз съм груб, другари, спрямо ония, които грубо и вероломно разрушават и разединяват партията. Това не съм криел и не крия. Възможно е тук да е нужна известна мекота по отношение на разколниците. Но за такова нещо мене не ме бива. Още на първото заседание на пленума на Централния комитет след XIII конгрес аз помолих пленума на ЦК да ме освободи от задълженията на генерален секретар. Самият конгрес обсъждаше този въпрос (?! — б.а. )… Всички делегации единодушно, включително и Троцки, Каменев и Зиновиев, задължиха Сталин да остане на своя пост. Е, какво можех да направя? Да избягам от поста си? Това не е в характера ми, от никакви постове никога не съм бягал и нямам право да избягам, защото това ще бъде дезертьорство… Година по-късно пак подадох заявление до пленума за освобождаването ми, но отново ме задължиха да остана на поста си. И така, какво още можех да направя?“

И продължава: „Характерно е, че нито една дума, нито едно загатване няма в «Завещанието» за грешки на Сталин. Говори се само за грубостта на Сталин. Но грубостта не е и не може да бъде недъг в политическата линия или в позицията на Сталин.“ 282 282 Сталин, И. В. Соч. Т.10, с.175-177.

Троцки, големият майстор на интригата и превъплъщаването, присъствайки в заседателната зала, почувствал, че тази унищожителна и тържествуваща тирада на Сталин означава за него край на политическата му дейност. Както ще напише по-късно в Мексико, след речта на Сталин усеща физически ножа на гилотината над главата си. Троцки, както и другите революционери, добре познава историята на Великата френска революция. И едва ли се е отказвал от мрачното удоволствие да си припомни 9 термидор и последните думи на Робеспиер в Конвента: „Републиката загина! Настана царството на разбойниците!“ Разбира се, в лицето на Робеспиер той вижда само себе си. Разликата е в това, че не може като Робеспиер да разчита на парижките санкюлоти. Троцки се оказва фелдмаршал без войска. Партията е враждебно настроена към него. Уморила се е от интригите му. Всичко е свършено.

Вътрешният диалог на отритнатия кандидат за диктатор, за лидер на партията сигурно е бил самоубийствен: как може той, Троцки — мисли в стъписването си предишният кумир на митинговите тълпи, — да подцени тоя мустакат осетинец? И кой знае защо, си спомня думи от речта на вечно хитруващия Зиновиев на последната партийна конференция, с когото той по неволя се е сприятелил:

Какво общо има Блок? Какво отношение към всичко това има Зиновиев, когато довършват него, Троцки?! Изпусна той шанса си — роят се мрачните мисли в мозъка на изтикания „фелдмаршал Троцки“ (както го нарича иронично в годините на гражданската война Л. Красин), — още преди да умре Ленин. Но можел ли е да предположи, че ще го стъпче публично този малко забележим в ония години човек?

Вече в чужбина Троцки ще прочете книжчицата на емигранта Есад Бей, в която изправилите се един срещу друг „двама бележити“ вождове ще бъдат обрисувани така: „Сталин и Троцки — това са два противоположни полюса в комунистическата партия. Нито в личната, нито в политическата област са имали някакви допирни точки. Троцки — блестящият европеец, изкусен, славолюбив журналист — и Сталин — типичният азиатец, човек без всякаква суетност, без лични потребности, със студен, мрачен ум на източен заговорник — бяха просто длъжни да се намразят взаимно. Сталин не понасяше Троцки вече чисто физически, също както у Троцки предизвикваше дълбоко отвращение само видът на Сталин и неговото изринато от сипаница лице.“ 283 283 Бей, Э. Сталин. Рига, 1932. с.234. Сега емигрантът Троцки няма какво да добави чак до края на живота си.