Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На октомврийския пленум през 1927 г. Троцки се изказва за последен път като политически деец. Речта му е разпокъсана, но разпалена. По-късно той пише, че искал, но не успял напълно да отвори очите на „слепците“, че „триумфът на Сталин няма да продължи дълго и провалянето на режима му ще настъпи неочаквано. Кратковременните победители прекалено много разчитат на насилието. Вие ще ни изключите, но няма да предотвратите победата ни“. Привелият се зад трибуната Троцки чете речта си бързо по предварително написан текст (а нали самият той в своя кръг често най-пренебрежително нарича „сламкаджии“ Сталин и другите партийни ръководители), като се мъчи да надвика гласовете в залата. Не го слушат внимателно, прекъсват го с възгласи като „Клевета!“, „Лъжа!“, „Дърдорко!“. Някой се провиква: „Долу фракционерът!“ Троцки бърза да изстреля всичко, което е написал: за отслабването на революционното начало в партията, за прекалено увеличаващата се власт на апарата, за създаването на „управляваща фракция“, която води страната и партията към термидорско израждане… В речта му няма убедителни аргументи, няма ясни тезиси за социализма, макар че не всичко в нея е погрешно. Проличава ненавистта му към Централния комитет, злобата му към Сталин, но това съвсем не намира отклик нито у присъстващите, нито у комунистите, имали вече възможност да се запознаят с тази негова реч от дискусионния позив към XV партиен конгрес.

Опитът да се организира демонстрация на привържениците на Троцки по случай десетата годишнина от Октомври е възприет като предизвикателство, поставящо Троцки извън партията. Хората около него решават, че привържениците му трябва да излязат на демонстрацията в отделни колони. Лозунгите са такива, че опозиционният им смисъл може да бъде разбран само от посветените: „Долу кулакът, непманът и бюрократът!“, „Долу опортюнизмът!“, „Да се изпълни завещанието на Ленин!“, „Пазете болшевишкото единство!“. Направени са опити да се носят портрети на Троцки и Зиновиев. Но Сталин предварително взима необходимите мерки. Милицията разпръсква групичките от троцкисти. Зиновиев, който е отишъл специално за случая в Ленинград, и Троцки, който обикаля московските улици и площади в центъра с лека кола, се убеждават: след тях вървят единици. Играта окончателно е загубена. Партията и работническата класа се отдръпват напълно от опозиционерите. Сигурно Троцки си е припомнил как преди десет години, на II конгрес на съветите, под овациите на цялата зала извиква след излизащия Мартов: „Вашето място е в помийната яма на историята!“ Днес същите думи валят по негов адрес, когато се опитва на Площада на революцията да апелира към колоната от демонстранти, отиващи към Червения площад. Към Троцки полетяват камъни. Стъклата на автомобила са изпочупени. И той съвсем ясно разбира: сега Сталин го спуска в каналната шахта на историята. На 14 ноември Троцки е изключен от ВКП(б). По-нататъшните събития се развиват стремително.

Чудновата е партийната кариера на този политик, започнала през 1917 г. с феерично извисяване и завършила след десет години с пълна катастрофа. Троцки се опитва още веднъж да се обърне публично към масите по повод на смъртта на отдавнашния му съмишленик А. А. Йофе, сложил край на живота си. В миналото меншевик, влязъл в партията заедно с Троцки през 1917 г. Бил е кандидат-член на Централния комитет и член на Общоруския централен изпълнителен комитет (ВЦИК). От 1918 г. е на дипломатическа работа. Постоянен и убеден привърженик на Троцки, член на опозицията, Йофе написва предсмъртно обръщение към Троцки. Формално в писмото му става дума, че е обиден, задето този път Централният комитет на партията отказва да му отпусне парични средства за лекуване в чужбина. Но политическата същност на писмото е друга. Йофе пише, че „цензурата на Политбюро“ не дава възможност да се публикува истината за квазивождовете, сега „възведени в сан“. Не се съмнявам, пише Йофе, че моята смърт е „протест на борец“, убеден в правилността на пътя, който избрахте Вие, Лев Давидович. „Политически Вие винаги сте били прав, а сега по-прав от когато и да било.“ Йофе твърди: „С ушите си чух Ленин да признава, че и в 1905 г. не той, а Вие сте били правият. Пред смъртта човек не лъже и аз още веднъж Ви повтарям това днес… Залогът за победа на Вашата правота е именно в максималната Ви неотстъпчивост, в най-строгата Ви праволинейност, в недопускане на никакви компромиси…“ Писмото започва да се предава от ръка на ръка и дава повод за разни слухове. По решение на ЦК е публикувано в списание „Болшевик“ (1927, №23-24) с коментар от Ем. Ярославски, озаглавен „Философия на упадъчността“, в който изрично се съобщава, че Йофе редовно и многократно се е лекувал в чужбина за сметка на държавата. Писмото всъщност имало за цел да покаже, че изключването на Зиновиев и Троцки можело да се превърне по мнението на Йофе в оня тласък, който щял да пробуди партията и да я върне от пътя към термидора.