Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Но това ще бъде казано по-късно, през 30-те години.

В Алма Ата Троцки продължава политическата си дейност. Оттам на различни адреси, както той твърди, изпраща всеки месец стотици писма и телеграми, получава информация и се мъчи да поддържа угасващия огън на фракционната борба. В мемоарите си признава, че била уредена и секретна преписка с привържениците му. В своите записки по-големият му син разкрива нейния обем: „За времето от април до октомври 1928 г. изпратихме от Алма Ата 800 политически писма… пуснахме около 550 телеграми. Получихме над 1000 политически писма, дълги и къси, и около 700 телеграми…“ 286 286 Троцкий, Л. Д. Моя жизнь. Т.II, с.305. Освен това била уредена и конспиративна поща с куриери. Троцки се опитва да активизира опозиционните сили. Ролята на изпаднал в немилост вожд му дава известни морални предимства. Интернирането на лидера на опозицията не променя начина на мисленето му, не го принуждава да се откаже от опитите си да предизвика недоволство в партията. За проницателния Троцки Сталин се превръща в олицетворение на термидорското зло и на всички бъдещи нещастия. В това отношение не е далеч от истината.

Една година по-късно, през януари 1929 г., с решение на Политбюро след дълги обсъждания на различни варианти Троцки, жена му и синът му Лев са изгонени през Одеса в Цариград На 12 февруари 1929 г., когато наближава Цариград с парахода „Илич“, Троцки решава да привлече вниманието на световното обществено мнение. В декларацията му до турския президент Кемал паша се казва:

„Уважаеми господине!

Пред вратите на Константинопол имам чест да Ви известя, че на турската граница идвам съвсем не по свой избор и че мога да пресека тази граница, само като се подчиня на насилието.

Скоро пропадналият „фелдмаршал на световната революция“ започва „пътешествието“ си от страна в страна, за да го завърши в Мексико, последната му спирка. За Троцки настава десетилетие на най-активна борба против Сталин, а понякога, волно или неволно, и против държавата, за създаването на която в първите години той активно помага и която активно защитава.

Главната причина за личната драма на Троцки е в това, че в крайна сметка поставя на преден план личните си амбиции. „Неболшевизмът“ на Троцки, за който говори Ленин, в края на краищата си показва рогата. Развръзката бива ускорена от острата лична свада между „двамата изтъкнати вождове“. Силният и своеобразен интелект, съчетан обаче с мътните „кристали“ на светогледа му и с изключително амбициозната му натура, завежда постепенно Троцки в редовете на непримиримите врагове на Сталиновия социализъм. Личната омраза, дори злоба към Сталин, често задушава и елементарното честно отношение към ония идеали и ценности, които самият той до неотдавна е възхвалявал.

Едва-що пристигнал в оловносивия февруарски Константинополски залив, Троцки предава на буржоазната преса сборник от шест свои статии, озаглавени „Какво и как се случи?“. Централно място в една от статиите е отредено на твърдението му, което само преди година, година и половина е гледал да прикрива, че теорията за възможността да се построи социализъм в една отделна страна е реакционна измислица, „главната и най-престъпна вълча яма за революционния интернационализъм“. „Тази «теория» е изградена на административна, а не на научна основа.“ 288 288 Троцкий, Л. Д. Что и как произошло. Шесть статий для мировой буржуазной печати. Париж, 1929, с.60. След две седмици Сталин ще прочете тия редове в сутрешната поща и ще процеди през зъби: „Най-сетне си показа рогата тая долна душица!“

В чужбина Троцки през цялото време се грижи най-усърдно за „реномето си на революционер“. Продължава издаването на съчиненията си, често пъти без да се спира пред фалшификации, преувеличения и клеветнически измислици с единствената цел по-болезнено да жегне Сталин и да се представи в историческото огледало като човека, когото Ленин искал да направи свой приемник, но Сталин, нарушавайки волята му, вероломно попречил. Не може да не се признае, че Троцки по-рано от мнозина други разбира какво представлява Сталин и не се огъва пред него. Но в тази борба оскърбява и целия народ. В двайсетия том на своите съчинения Троцки си позволява да вмъкне подигравателни пасажи по адрес на руския народ. Според неговите представи „нито един руски държавник никога не се е издигал по-високо от третокласен имитатор на херцог Алба, Метерних или Бисмарк“, а колкото до науката, философията и социологията, „Русия е дала на света кръгла нула“. Мисля, че тия славянофобски, по същество шовинистични изказвания разширяват разбирането ни за политическия лик на човека, решил априори, че е призван да играе в историята само главни роли. В чужбина Троцки казва за себе си, че е човек, за когото е станала достъпна без виза цялата планета. Опитва се да играе както преди ролята на „втори гений“. Негови са думите: „Ленин го откараха в революцията в пломбиран вагон. Мене пък, въпреки волята ми, ме закараха в Константинопол с парахода «Илич». Затова не смятам изгонването ми за последната дума на историята.“ Надявал се е да се върне. Но не му било съдено. Единият от „изтъкнатите вождове“ се оказва завинаги извън родината.