Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Отначало генералният секретар, също „за историята“, публично нарежда „да не се закачат роднините на Троцки“, но съдбата на всичките е горчива. Само неколцина от далечните му роднини оцеляват. Живеят в Москва. Можах да се видя с някои от тях. Те носят, естествено, други фамилни имена. Политическото поражение на предишния председател на Революционния военен съвет на републиката е било още повече вгорчено от дълбоката му лична трагедия, настъпила в семейството му по-късно, след изгонването му от СССР.

В многобройните си книги, а в изгнаничество ще напише още около петнайсетина, Троцки доста често, особено малко преди да бъде убит, се връща към личната си съдба. „История на руската революция“ (в три тома), „Какво по-нататък?“, „Скритото завещание на Ленин“, „Техният морал и нашият“, „Дневник в изгнание“, „Моят живот“, „Третият интернационал след Ленин“ и други носят печата на трагичен егоцентризъм. Троцки вече не ще може да живее, без да говорят, без да пишат и да спорят за него. Известността, популярността, славата ще станат за него по-насъщни от хляба. Предишните му съмишленици меншевиките честичко ще „поощипват“ поваления вожд. Вече след изгонването му някой си Д. Долин ще напише в „Социалистический вестник“: „Троцки се мъчи с всички сили да не би — не дай си боже! — да го забравят. Ден и нощ пише дебели книги и мънички статийки, издава семейни бюлетини и повтаря в различни варианти и на всички езици едни и същи мотиви за вероломството на Сталин, за предателството на китайската революция и за нежната любов на Ленин към него. Но човечеството е неблагодарно — и колкото повече време минава, толкова по-малко ще си спомнят и ще говорят за Троцки.“ 284 284 Социалистический вестник, 193), №8 (245), с.8. Но тези думи Троцки ще прочете вече на Принцовите острови в Мраморно море…

В Политбюро няколко пъти се обсъжда въпросът, как да се постъпи с Троцки, който продължава да подклажда не само антипартийни настроения, но сега вече по същина и антисъветски. В края на краищата се стига до извода, че Троцки трябва, да бъде изселен от Москва. Отначало лидерът на опозицията е изселен от Кремъл. От Кремъл са изселени също така Зиновиев, Каменев, Радек и други предишни партийни ръководители. Йофе, както вече отбелязах по-горе, предпочита да се застреля. Зиновиев и Каменев решават да се обърнат към поредния конгрес на партията с покаяние: „Лев Давидович — опитват се те да убедят Троцки, — дошло е времето, когато трябва да проявим мъжество и да отстъпим.“ Играта е окончателно загубена, но те се опитват да се задържат върху стъпалото на влака на историята. Скоро се взема решение Троцки да бъде изпратен в Алма Ата. Според някои данни, възложено е на Бухарин да ръководи интернирането.

По време на заминаването му привържениците на изпадналия в немилост вожд се опитват да организират протестна политическа акция. Троцки отказва да влезе и да седне в автомобила. И го изнасят на ръце, на ръце го внасят и във вагона. Големият му син през цялото време вика: „Другари, гледайте как носят Троцки!“ Ето как описва този момент жена му с явен примес от мелодрама, преувеличаване и образност: „На гарата имаше огромна демонстрация. Чакаха го. Провикваха се: «Да живее Троцки!» Но Троцки не се виждаше. Къде е? До вагона, определен за нас — развълнувана тълпа. Млади приятели качиха на покрива на вагона голям портрет на Л.Д. Разнесе се възторжено «Ура!». Влакът потегли. Разклати се веднъж-дваж… мръдна напред и внезапно спря. Демонстрантите бяха изтичали пред локомотива, вкопчиха се за вагоните и спряха влака, искайки Троцки. В тълпата се пусна слух, че агенти на ГПУ са вкарали тайно Л.Д. във вагона и не му дават да се покаже на изпращачите. Вълнението на перона беше неописуемо. Станаха сблъсквания с милицията и агентите на ГПУ, имаше пострадали от едната и от другата страна, извършени бяха арести.“ 285 285 Троцкий, Л. Д. Моя жизнь. Т.II, с.286.

Сталин, който по това време е в Кремъл, следи напрегнато изпращането на Троцки. Звънят му често по телефона и му докладват. Генералният секретар мълчи, слуша и накрая само отсича: „Без сантименталности! Никакви отстъпки! Помагачите на Троцки да се разгонят! Бързо и без разтакаване!“ Спира да говори и започва да се разхожда нервно из кабинета, като напрегнато обмисля нещо. След няколко години във вилата си, седнал на маса със свои съратници, след коментарите за последното изказване на Троцки в чужбина ще подхвърли яростно: „Тогава направихме две грешки. Трябваше да го оставим известно време в Алма Ата… Но в чужбина в никакъв случай не биваше да го пускаме… И още нещо: как така му разрешихме да изнесе толкова много книжа?“