Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Плиткото по същността си, но въпреки това настъпателно и злобно изказване на Сталин окачва табелки на шията на опозиционерите, унижава ги като дейци в живата практика. Изпълнителният комитет решава да изключи Троцки от редовете си и това става на 27 септември същата година. Троцки остава сам, но продължава борбата, въпреки че за него тя е напълно безперспективна. След изгонването му от Съветския съюз той ще се окаже май единственият, който до 1940 г. ще изобличава, ще изправя на позорния стълб, ще обвинява Сталин. Но колкото по-дълго и по-яростно ще прокънтява самотният му глас, толкова по-очевидно ще става: Троцки се бори вече преди всичко не толкова за революцията и за нейните идеали, колкото за собствената си личност. Той никога, до последния си ден не може да се примири с фиаското си, с това, че него, „гения“, е изблъскал зад граничната бариера някакъв си, както той ще каже, „коварен осетинец“. Скоро за Троцки марксизмът и социалистическите ценности ще имат значение само донякъде и понякога: главното е как да ги използва за развенчаването на Сталин. На свой ред генсекът ще гледа на Троцки и до самата му гибел в Мексико като на олицетворение на злото, символ на класова измяна и ще изпитва към него най-дълбока лична омраза. Май че в живота си той ще изпитва чувство на такава нажежена до краен предел омраза само още към Хитлер, когато разбере, че е мамен, надхитряван от него през целия период от 1939 до 1941 г. А сега-засега борбата продължава.

Опозиционерите не си вземат бележка. През пролетта на 1927 г. те изпращат в Централния комитет нова платформа, подписана от 83 привърженици на Троцки. През октомври същата година след няколко заседания на Централния комитет и на Централната контролна комисия Троцки и Зиновиев са изключени от ЦК на ВКП(б). А през ноември — и от редовете на партията. Петнадесетият конгрес на ВКП(б), състоял се през декември 1927 г., потвърждава изключването на Зиновиев и Троцки от партията. Пак тогава заедно със 75 активни дейци на опозицията е изключен и Каменев. Наистина, след поредното им разкаяние Зиновиев и Каменев отново ще бъдат приети в партията и дори ще си посипят главите с пепел пред XVII конгрес.

Трябва да кажа, че тази борба с опозицията протича в условията на значително изостряне на международната обстановка, а вътре в страната — в условията на разгънато индустриализиране на народното стопанство. Ще добавя още, че самият Сталин често провокира тая борба. Безкрайните дебати отвличат партията от жизненоважни проблеми. Много пъти въпросът за вътрешното положение във ВКП(б) се обсъжда и в рамките на Коминтерна, където Троцки и неговите привърженици не намират необходимата поддръжка освен от неколцина само представители. Ореолът на Троцки като „герой на революцията“ окончателно избелява и помръква. В очите на партията и на международното работническо движение той все повече се превръща в празнословец и неуспял лидер.

Натрапвайки на партията дискусия след дискусия в борбата си със Сталин, Троцки, без да иска, все повече укрепва авторитета му като нов лидер на партията. Този извод е парадоксален, но май че никойне спомага толкова за затвърдяването на положението на Сталин начело на партийната „колона“, колкото Троцки. Показателно е, че когато думата за доклад (както и за заключителното слово на XV партийна конференция) е предоставена на Сталин, него (и само него) делегатите посрещат с овации.

Едва ли може да бъде обвинен Сталин в организиране на подготвен сценарий, спектакъл или нещо подобно. За по-голяма част от делегатите генералният секретар се издига постепенно като реален вожд на партията. Това впечатление значително се усилва на фона на неубедителните изказвания на представителите на опозицията, на които освен всичко друго липсва и мъжество. Каменев например, защитавайки се само с цитати, се мъчи да прави мили очи на Сталин, като нарича доклада му „обстоен“, с „правилно цитиране“, с „верни изводи“ и тъй нататък. „Единствената грижа на Зиновиев и на приятелите му сега — спомня си злобно Троцки — беше своевременно да капитулират… Те се надяваха, че ако не заслужат благоволението му, ще изкупят вината си, като скъсат демонстративно с мене.“ 276 276 Троцкий, Л. Д. Моя жизнь. Т.II, с.285.

За всички става ясно, че обединяването на Троцки със своите доскорошни противници, което Сталин много умело използва, е извършено само за да се концентрират усилията им против генералния секретар. Сталин, у когото честолюбивите мотиви и вярата в своето особено предназначение стават все по-силни, не пропуска този изключително благоприятен шанс. Започнал борбата на идейна основа, той решава да я завърши с политически разгром на Троцки. Това личи от неговата реч, произнесена на 23 октомври 1927 г. на заседанието на обединения пленум на ЦК и на ЦКК на ВКП(б), на който се обсъждат въпросите от дневния ред на предстоящия XV конгрес на партията. На пленума е решено да се разгледа в отделна точка въпросът за троцкистката опозиция. По време на заседанието се чуват няколко реплики на висок глас от залата, а в президиума постъпват бележки, чиято същност е, че Централният комитет е скрил „Завещанието“ на Ленин и не е изпълнил волята му. За Сталин вече става невъзможно да премълчава този въпрос.