Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Троцки обича да пътува. Обича приятните почивки. Грижи се за здравето си. Дори в най-трудните години след гражданската война успява да измисли как да иде на курорт, на лов, за риба. Над здравето му бдят постоянно няколко лекари. И не се срамува от аристократичните си навици. През пролетта на 1926 г. решава да отиде с жена си до Берлин за консултации с тамошните лекари. В Политбюро го разубеждават. Но той настоява и тръгва. Документите му са оформени на името на члена на Украинската колегия към Комисариата за народна просвета Кузменко. На гарата се сбогува със Зиновиев и Каменев и потегля с жена си и с бившия началник на фронтовия си влак Сермукс.

Вече споменах, че Троцки е посредствен политик, и то главно поради надценяване на влиянието си и на личната си популярност. В борбата със Сталин, пак ще повторя, много често взима най-неблагоприятните за него решения: не се връща за погребението на Ленин, не се явява на редица заседания на Политбюро и на пленумите на Централния комитет. И всеки път от тези важни политически дейности го откъсват или отиването му „на почивка“, или някое пътуване, или излизането му на лов, или пък литературната му дейност. И всеки път Сталин използва отсъствието му максимално целесъобразно, за да засили позициите си.

По-късно Троцки ще разполага с много време да описва живота си. В едно от съчиненията си ще напише, че по време на отиването си в Берлин стигнал до заключението, че всякакъв компромис със Сталин е невъзможен. Единият от тях трябва да стори път на другия. Но той продължава да вярва, че в канавката ще се окаже Сталин. Към Троцки, според собствените му думи, започват „да се присламчват“ Зиновиев и Каменев и решават, че с общи усилия ще успеят да изтръгнат инициативата от ръцете на генсека. „Аз мислех, че все още ще бъдем в състояние да предотвратим термидорския преврат 272 272 Контрареволюционен преврат във Франция, извършен на 9 термидор от 11-ата годишнина на републиката (27 юли 1794 г.), с който е свалена якобинската диктатура и е сложен край на революцията. — Б.пр. — пише наперено Троцки. — Сталин трябваше да бъде заставен да изпълни Лениновата воля.“

Може би тези мисли се раждат у Троцки, когато слуша как тракат колелата на влака или пък когато се разхожда по берлинските улици, но едно е ясно: тъкмо тогава не си спомня стиховете на английския поет свещеник от XVII век Джон Дън: „Не питай никога за кого бие Камбаната: за Тебе тя бие.“ Бъдещето му готви жребий на пораженец.

Освен че се изказва публично против Троцки, Сталин взима последователно мерки да ограничи влиянието му. Както свидетелства сътрудникът от Секретариата на Сталин А. П. Балашов, често пъти преди заседанията на Политбюро генералният секретар събирал привържениците си и обсъждал с тях мерките, които биха отслабили влиянието на Троцки. На тези предварителни съвещания не били канени само Троцки, Пятаков и Соколников. „Ние вече знаехме — казваше ми Алексей Павлович, — че Сталин приготвя поредната антитроцкистка гозба.“

По едно време Сталин открива, че в програмата за политическа просвета на червеноармейците Троцки е наричан както по-рано „вожд на Работническо-селската червена армия“. Реакцията му е незабавна. Запазена е негова записка до Фрунзе от 10 декември 1924 г. с предложение как възможно най-бързо да бъдат преразгледани тези програми. След няколко дни те са уточнени. В записката на Фрунзе с приложен рапорт на началника на отдел „Агитация и пропаганда“ към Политическото управление на Революционния военен съвет Алексински се казва, че „в политическата просвета Троцки вече не фигурира като вожд на Червената армия“. Сталин има пръст и в това, че от втората половина на 1924 г. повече не са преименувани с името на Троцки населени пунктове и предприятия, а и в печата името му фигурира по-рядко, съпътствано с хвалебствия. Известни са и други мерки на Сталин за постепенно намаляване на популярността и влиянието на предишния „вожд на РККА“.

В периода между XIV и XV конгрес Сталин, а той е поддържан от мнозинството в Централния комитет, последователно и упорито става инициатор за свикване на няколко обединени пленума на Централния комитет и Централната контролна комисия, пленуми на Централния комитети заседания на Политбюро, на които се обсъждат действията на опозицията и се вземат съответните решения. Спрямо Троцки и съюзниците му се прилагат най-различни мерки за въздействие: предупреждения, обявяване на партийни наказания, изваждане от състава на партийните органи. Линията на опозиционерите обаче е неизменна: борбата за „правилен“ курс на партията върви ръка за ръка с борбата за лидерство. Но в стана на опозицията скоро се появяват широки проломи. По инициатива на Сталин, поддържан от други партийни ръководители, Зиновиев е изваден от състава на Политбюро през юли, а Троцки — през октомври 1926 г. Каменев е освободен от задълженията си като кандидат-член на Политбюро. Пленумът на ЦК смята за неприемливо Зиновиев да работи и занапред в Коминтерна. Освободени са от партийни и държавни постове и редица други опозиционери.