Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

За безразсъдствата на Василий ми разказа А. Н. Шелепин. „След смъртта на баща му арестуваха Василий Сталин: спомнили си бяха за някакви негови грехове, злоупотреби и така нататък. (Макар дъщерята на В. Й. Сталин Надежда Василиевна да твърди, че съд и следствие не е имало. Дали му 8 години и въпросът бил приключен. Искали по-бързо да скрият човека, който навсякъде разправял, че баща му е отровен — б.а. ). Хрушчов ме помоли да ида до Лефортово и да видя как е Василий, преместили го бяха там от Владимирския затвор. Затворникът майстореше нещо на струг («превъзпитаване чрез труд»). Доведоха го при мене — той падна на колене и заплака: «Простете ми, простете ми, няма вече да правя така…» Разказах за срещата си на Хрушчов. Той помълча и рече: «Доведете ми го.»

На другия ден доведоха Василий Сталин при Хрушчов. Той пак се хвърли на земята: молеше, плачеше, кълнеше се. Хрушчов го прегърна и също заплака, говориха дълго за бащата. След срещата решиха да освободят Василий предсрочно. Подготвиха решението и го пуснаха. При излизането му от затвора настояваха фамилното му име да бъде променено официално на Василиев. (със същото фамилно име върховният главнокомандващ е подписвал някои директиви по време на войната — б.а. ) При цялото си слабоволие Василий Сталин решително отказа. Върна се вкъщи. На дъщеря си Надежда казвал, че мечтаел да работи като «директор на басейн.» Но постепенно старите приятели «върнаха» Василий към предишния му начин на живот. Месец след освобождаването му седнал пиян зад кормилото на колата си и направил катастрофа. Хрушчов дълго го пустосваше, както му падне, и питаше: «Какво да правим сега? Да го вкараме в затвора — ще се затрие. Да не го вкараме — пак ще се затрие.»

Решиха да го изселят. Избраха мястото — Казан. И Василий замина «на заточение» с поредната си жена. Живееше в едностайно жилище, имайки възможност да мисли върху краткия си живот, върху издигането и падението си. Тук Василий научава, че на 31 октомври 1961 г. тялото на баща му е изнесено от Мавзолея. Затворът, болестите, водката и безсърдечието на предишните му «приятели» го бяха превърнали в пълен инвалид.“

Животът на сина на „вожда“ демонстрира в умален вид моралната безплодност на сталинизма. На 19 март 1962 г. Василий умира. На паметника му ще бъде изсечено не името Сталин, което носи приживе, не и Василиев, в какъвто иска да го превърне властта, а „На единствения от рода Джугашвили“. Покойният оставя седем деца — четири собствени и три осиновени.

Диктаторът, чиято дума е достатъчна за невероятно късо време да се прокопае огромен канал, да се построи дворец или да се преселят стотици хиляди хора от „волния живот“ зад бодливата тел, се оказва напълно безсилен като баща. За нещастната съдба на по-малкия му син е виновен преди всичко самият „вожд“. Същия упрек може да му отправят летописците, когато се докоснат до съдбата и на дъщеря му Светлана. Той не успява да възпита дъщеря си в любов към родината. Известна е нейната съдба.

Както проличава, докато е още ученичка, Сталин я обича повече от синовете си. Често й пише топли писъмца (трудно е да се повярва, че Сталин може да бъде такъв!), като това например:

„На моята стопанка Сетанка (така е в текста — б.а. ) — привет!

Всичките ти писма получих. Благодаря ти за писмата! Не отговорих на писмата, защото бях много зает. Как прекарваш времето си, как е твоят английски, добре ли се чувстваш? Аз съм здрав и весел, както винаги. Скучничко ми е без тебе, но няма как, търпя. Целувам моята стопанчица.

Войната отдалечава бащата от дъщерята и както се оказва, завинаги. Няма ги вече оная близост и семейна топлинка. Попорасналата Светлана, както всички девойки на нейната възраст, изпитва първото си увлечение. Нейният приятел, журналистът и кинорежисьорът А. Я. Каплер, е арестуван, получава пет години, а после още пет. От лагерите Александър Яковлевич написва писмо:

„Драги Йосиф Висарионович!

Осъден съм от Особеното съвещание за антисъветски изказвания. Не ги признах и не ги признавам. Награден съм с орден «Ленин» и съм удостоен със Сталинска премия I степен. Имам участие във филмите «Тя защитава родината», «Котовски», «Един ден от войната». Мога да призная у себе си само нескромността ми. Позволете ми да ида на фронта, моля Ви за това.

Сталин иска от Берия справка за Каплер. Долагат му:

„Каплер има сестра във Франция. Срещал се е с американските кореспонденти Шапиро и Паркър. Не се е признал за виновен, но е изобличен от агентурните данни…