Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

В самия край на живота си Сталин започва да проявява признаци на уважение към паметта на своята жена. На вилата, в столовата и в кабинета му, както и в жилището му в Кремъл се появяват снимки на Алилуева. Може би в залеза на дните му у него се събужда съвестта? Когато хората приближават прага, зад който е небитието, мнозина се опитват да направят някаква равносметка на живота си. Хегел определя съвестта като „процес на изясняване на доброто у човека“. Да, но сега ние знаем, че у Сталин не е имало ни съвест, ни добро. Ще припомня още един ред от писмото на Сенека до Луцилий: „Човекът за друг човек е свещен предмет.“ Може би за Сталин поне някой и поне по някое време да е бил „свещен предмет“? Втората му жена? Трудно е да се повярва в това…

Няма никакво съмнение, че Н. С. Алилуева е обичала Сталин и е гледала да му помага по всякакъв начин на толкова трудния му пост. Едновременно с грижите за мъжа си полага усилия, както било прието тогава, да продължава да работи, учи се в Промишлената академия, занимава се с децата. Роднините й казват, че в последните години от живота си Алилуева преживява дълбока вътрешна притесненост. Кой знае, може пък и Сталин да е обичал жена си, макар и по свой начин? Но всеотдайността му към делото, плановете и работата, опиянението от властта не оставят в сърцето му никакво място нито за жена му, нито за децата му, нито за близките му. На мястото на чувствата — стоманени струни. Уверен е, че това е напълно естествено. Може със седмици да не се сети за никого от своето семейство, да не попита как се чувстват, здрави ли са. Много от внуците си никога не вижда и не проявява и желание да ги види. Например децата на Василий от първата му жена Надежда и Александър, които преживяват не една и две горчиви минути заради високопоставения си дядо, никога не са приласкани от него, никога не са удостоени с вниманието на човека, за когото писателите съчиняват легенди: „Сталин мисли за нас.“ Да „мислиш“ за всички е винаги по-лесно, отколкото за конкретни хора.

Когато арестуват Александър Семьонович Сванидзе, брата на първата му жена, който му е много близък, дори през ум не му минава как така човекът, когото той познава цял живот, от детинството си, може да се превърне във „враг“? В самата морална структура на „вожда“ има цели бели полета, разкъсвания. Постъпките му, поведението, отношението му към околните и близките дават основание да се предполага, че на Сталин са били непознати благодеянието, състраданието, великодушието, съчувствието, търпимостта, човечността, разкаянието, изкуплението… Такава е моралната страна от биографията на този човек, която може да бъде разбрана и обяснена само въз основа на целия социален и психологичен опит на Сталин.

Невъзможно е в душата на Сталин да се намерят, да се докоснат някакви струни на човешки чувства. Трагедията на големия му син го вълнува само дотолкова, доколкото се е уплашил да не би да пострада собственият му авторитет. Вторият му син е просто бреме за него. Освен хокане той не намира у себе си други начини да предотврати провалянето на сина си. След несполучливите си омъжвания дъщерята изведнъж му става съвсем далечна и чужда. Към внуците си е безразличен. Дори към майка си не се отнася с внимание…

Пак ще повторя, тези страници от политическата биография на генералния секретар, характеризиращи нравствените черти на личността му, може да не са най-съществените. Но е твърде символично, че и самият Сталин се отнася с пренебрежение към морала и морализаторството. За него политиката винаги е фаворит в сравнение с нравствеността. А за оня, който изследва личността на такъв комплициран човек, какъвто е Сталин, именно тук се открехва една от „тайните“ на неговия характер. Пренебрежителното му отношение към общочовешките нравствени ценности започва да се проявява у него отдавна. Той направо презира добросърдечността, състраданието, милосърдието. За него са важни само волевите черти. Душевната му бедност, прераснала в изключително коравосърдечие, а после и в жестокост, съсипва живота на жена му и осакатява съдбите на децата му. Най-страшното е, че и в политиката Сталин не намира достойно място за моралните ценности. За него е връх на благородството, когато съслуживш прави донос срещу колегата си „народния враг“. Когато Берия със съгласието на „вожда“ арестува жената на най-близкия му помощник Поскрьобишев Бронислава Соломоновна, мъжът й моли Сталин да я спаси, но на всичките му молби, както разказва дъщерята на Поскрьобишев Галина Александровна, получава един и същ отговор: „Това не зависи от мене. Аз нищо не мога да направя. В НКВД ще изяснят нещата.“ Абсурдното обвинение в шпионаж е стандартно. Горката жена, майка на две деца, след като престоява в затвора три години, я разстрелват. А нали бащата на тези деца по четиринайсет-шестнайсет часа на ден продължава да бъде край Сталин, да му подава документи, да готви справки, да повиква при него този или онзи, да предава нарежданията на „вожда“… „Дори Берия, по чиято заповед беше извършен арестът, продължаваше да идва в нашето семейство — разказва Галина Александрова. — Както впрочем са ни идвали на гости и много други известни личности: Шапошников, Рокосовски, Кузнецов, Хрушчов, Мерецков. Сталин лично се познаваше с майка ми и, естествено, разбираше, че обвинението в шпионаж (братът на майка ми беше ходил в чужбина за медицинска апаратура — главният аргумент на обвинение 10 — и той също беше разстрелян) е лишено от всякакви основания.“