Слушалката изтрещява оглушително, връзката е прекъсната и сега вече Пирата знае къде е паднала тазсутрешната ракета и защо не е избухнала. Входяща поща, наистина. През образувалите се от слънчевите лъчи решетки той гледа втренчено надолу към трапезарията, към тъпчещите се с банановото изобилие сътрапезници и гладнишкото им тлъстозвучно мляскане заглъхва някъде в утринното пространство между тях и него. Сто и седемдесет километра, тъй внезапно. Самотата, дори попаднала в мрежата на тази война, може, когато пожелае, да го стисне за сляпото черво и безцеремонно да го разчувства, както сега. Пирата отново е някъде отвъд прозореца и наблюдава как непознати хора закусват.
Ординарецът му ефрейтор Уейн го откарва с очукана зелена „лагонда“ на изток, през моста Воксхол. Колкото по-високо се издига слънцето като че ли утрото застудява повече. И все пак започва заоблачаване. На пътя се изсипва група американски сапьори и тръгва с песен да разчиства околните развалини:
По-студено е…
От циците на вещица!
От кофа с пингвински лайна!
От космите по гъза на ескимос!
По-студено е даже и…
От скрежа по чаша шампанско!
Не, те се правят на народници 7 7 Народничество — обществено движение в Русия, популярно сред средните класи и интелигенцията от 60-те години на XIX век до 1910-те. Народниците се застъпват за „сближаване“ с народа и селяните в търсене на корените и мястото си в света и на „самобитен“ руски път на обществено развитие. В съветската историография народничеството се счита за втория, революционно-демократичен (разночински) етап на революционното движение в Русия, сменил „дворянския“ (декабристки) и предшестващ „пролетарския“ (марксистки) етап. — Б.пр.
, но аз зная, че са от Яш, от Кодряну, негови хора, хора от Легиона 8 8 През 1930-те Корнелиу Кодряну (1899–1938) организира и създава в Румъния крайнодясното, националистическо, фашистко, антикомунистическо движение Легион на Архангел Михаил, популяризиращо вярата в източното православие, и неговото военно крило Желязната гвардия, базирано в град Яш. — Б.пр.
, те… те ще убиват за него — дали са клетва ! Опитват се да ме пречукат… Трансилвански унгарци, знаят заклинания… шепнат си ги нощем… Аха, мамка му, хе, хе, Пирата отново е връхлетян от Състоянието и, както обикновено, когато най-малко го очаква. Можем да споменем и че голяма част от това, което досиетата определят като Пирата Прентис, представлява неговия удивителен талант, най-общо казано, да се вмъква в чужди фантазии: всъщност той притежава способността да поема бремето на тяхното изживяване и управление, в дадения случай надзора върху фантазиите на румънски роялист в изгнание, който може да се окаже потребен в близкото бъдеще. Изключително полезна дарба според преценката на Фирмата: в такова време психически здравите лидери и други исторически фигури са просто незаменими. Какъв по-добър начин да ги разтовариш от излишните тревоги, от намирането на човек, който да ги отмени от направляването на техните изнурителни дребнави мечти… да живее сред опитомените зелени светлини на техните тропически убежища, настанен в техните облъхвани от бриза плажни къщички, да пие коктейли от техните високи чаши, да сменя често-често мястото си тъй, че да бъде винаги с лице към входа на техните заведения, да не допуска терзания на невинността им свръх това, което тя вече е успяла да изстрада… да получава ерекции вместо тях при атаките на неуместни според докторите мисли… да го плаши всичко, от което не може да си позволи да изпитва страх… при упоменаването на думите на П. М. С. Блакет 9 9 Патрик Мейнарс Стюърт Блакет (1897–1974) — английски физик-експериментатор, Нобелов лауреат по физика за 1948 г. — Б.пр.
: „Само с емоционални изблици не можеш да водиш война“. Просто тананикай глупавата мелодийка, която са те научили, и гледай да не прецакаш нещата:
О, да, аз съм
Този, дето бленува чужди фантазии
И страда от чуждите болежки.
И нищо че на коленете ми е седнало момиче
И Крупингам Джоунс закъснява за чая
Дори не успявам да попитам
За кого бие камбаната…
[Сега под акомпанимента на множество туби и четиризвучие на тромбони]
Има или няма опасност е без значение
Защото Опасността е покрив,
От който отдавна съм паднал,
Някой ден ще изляза и няма да се върна,
Забрави, че имаш да ме черпиш, Джак,
Изпикай се на гроба ми и карай да е весело!
Читать дальше