Томас Пинчън - Гравитационна дъга

Някои чакат сами или споделят техните невидими стаи с други. Невидими, да, какво значение има мебелировката при това положение на нещата? Под краката хрущи възможно най-древна градска мръсотия, последните кристализации на всичко, което градът е отказвал на своите деца, с което ги е заплашвал и лъгал. Всеки е чувал глас, който сякаш е говорел единствено нему, да казва: „Ти не вярваше, че наистина ще те спасят. Хайде, всички знаем кои сме сега. Изобщо никой нямаше да си прави труда да те спасява, приятел…“

Няма изход. Лежи и чакай, лежи неподвижно и безмълвно. Не утихва свистенето в небето. Когато долети, в мрак ли ще дойде или ще донесе своя собствена светлина? А светлината кога ще настъпи, преди или след?

Но вече се е развиделило. Откога е светло? През цялото това време светлината е прониквала заедно със студения утринен въздух полъхващ сега зърната на гърдите му и е започнала да разкрива сборище пияни непрокопсаници, някои униформени други не, стискащи празни или полупразни бутилки, увиснали на столове, сгушени в изстиналата камина или проснати върху всевъзможни дивани, непрахосмукани килими и шезлонги из различните нива на огромната стая, пъшкат, сумтят и хъркат във всевъзможни ритми и тактове, в самообновяващ се хор, а лондонската светлина, зимна и еластична светлина, се усилва между ликовете изобразени върху насечените от вертикални делители прозорци, пронизва увисналите пластове снощен цигарен дим, вече разсейващи се около навосъчените греди на тавана. Всички тези хоризонтално разположени, тези другари по оръжие, изглеждат розови като група холандски селяни, които сънуват своето абсолютно сигурно възкресение през идните няколко минути.

Той е капитан Джефри („Пирата“) Прентис. Увит е в дебело одеяло, на алени, керемидени и оранжеви карета. Усеща черепа си като метален.

Точно над него, на четири метра над главата му, Теди Блоут очевидно възнамерява да падне от хоровия балкон, явно избрал да се изсули тъкмо през мястото, където преди месец някой, под въздействието на величествен пристъп на истерия, бе изпотрошил с ритници две абаносови перила. Сега, в своето вцепенение, Блоут провира бавно през отвора глава, ръце, тяло, докато накрая го задържа само една празна бутилчица от шампанско в задния му джоб, закачила се неизвестно как за нещо.

Пирата вече е успял да седне в тясното ергенско походно легло и да хвърли бърз поглед наоколо. Какъв ужас! Какъв кошмарен ужас… до слуха му долита пращенето от късащ се плат. В Агенция Специални Операции са го обучили на бърза реакция. Той скача от леглото и с един шут го изритва на колелцата му в посока към Блоут, който, падайки отвесно, успява да улучи точно средата му, съпровождан от оглушително дрънчене на пружини. Един от краката на леглото се строшава.

— Добро утро — отбелязва Пирата.

Блоут пуска кратка разсеяна усмивка и, добре увит в одеялото на Пирата, заспива отново.

Блоут е един от съквартирантите в тази разположена недалеч от кея Челси къща, строена през миналия век от Коридон Тросп, добър познат на семейство Росети 1 1 Данте Габриел Росети (1828 — 1882) — англ. поет, илюстратор, живописец, преводач, брат на поетесата Кристина Росети (1830–1894), на лит. критик и писател Уилям Майкъл Росети (1829–1919) и на есеистката и преводачка Мария Франческа Росети (1827–1876). — Б.пр. , който винаги носел боне на главата и любимото му занимание било отглеждането на билки на покрива (традиция възобновена напоследък от Осби Фийл), много малко от тях достатъчно жизнеспособни, за да устоят на мъглите и сланите, но повечето се завръщали в земята под формата на късчета от чудновати алкалоиди, тор от три наградени на изложения свине уесекска порода настанени там от наследника на Тросп, и придружаващите го окапали листа от множество декоративни дървета разсадени на покрива от по-късни наематели, обогатени с остатъци от несмилаема храна изхвърлена или повърната от отделни чувствителни епикурейци. Цялата тази смес впоследствие напластена от ножовете на годишните сезони в дебел трийсетина сантиметра невероятен черноземен слой в който вирееше всичко и не на последно място банани. Отчаян от военновременния бананов дефицит, Пирата бе решил да построи стъклена оранжерия на покрива и да убеди един приятел, който летеше по маршрута Рио де Жанейро — остров Асунсион — Форт Лами, да открадне за него две-три бананови фиданки, в замяна срещу германски фотоапарат, ако Пирата случайно попадне на такъв при някоя от следващите си бойни задачи, свързани със скокове с парашут.