Томас Пинчън - Гравитационна дъга

Отново навън, посред зимата. Инверсионната следа е напълно изчезнала от небето. Потта на Пирата лежи върху лицето му почти леденостудена.

Запалва бавно цигара. Няма да чуе пристигането й. Тя лети със свръхзвукова скорост. Първото известие от нея е взривът. После, ако все още си наблизо тук и жив, чуваш звуците на долитането й.

Ами ако удари точно — ах, не — за част от секундата ще трябва да почувстваш как самият й връх, заедно с цялата ужасяваща маса, се стоварва върху темето ти…

Пирата сгърбва рамене и понася бананите надолу по извитата като тирбушон стълба.

Прекосява застлания със сини плочки вътрешен двор и влиза в кухнята. Установеният ред: включвам американския блендер, спечелен миналото лято на покер от един янки, открити залози на масата, офицерските квартири някъде на север, сега вече изобщо не помня къде… Нарязвам няколко банана на парчета. Приготвям кафе в електрическата кафеварка. Изваждам мляко от хладилника. Пасирам ’наните в млякото. Чудесно. Ще изолирам и замажа всичките корозирали от пиячката стомаси в Англия… Разтапям лъжичка маргарин в тенджерката, засега мирише добре, не е гранясал. Обелвам още банани и ги нарязвам по дължина. Маргаринът вече цвърти, слагам дългите резени. Запалвам фурната, ффупп, някой ден ще ни хвърли всичките във въздуха, о, ха, ха, да. Обелените цели банани на скарата, веднага щом се нагрее. Да намеря бели ружи…

Олюлявайки се влиза Теди Блоут, увит презглава в одеялото на Пирата, подхлъзва се бананова кора и друсва по задник на пода.

— Щях да се претрепя — смотолевя Теди.

— Тази услуга ще ти я направят немците. Познай какво видях от покрива.

— Онази Фау-2 в полет, а?

— Точно така, А 4 3 3 А 4 — германското обозначение на ракетата Фау-2 в нейната оперативна конфигурация (или Агрегат), след три по-ранни варианта. — Б.пр. .

— Зърнах я от прозореца. Преди десетина минути. Някак странно изглеждаше, нали? А после нито звук, а? Сигурно не е долетяла. Паднала е в морето или там някъде.

— Значи преди десет минути? — Опитва да разпознае времето по часовника.

— Най-малкото. — Седнал на пода, Блоут пропъхва банановата кора в илика на пижамата, като цвете в бутониера.

Пирата отива до телефона и все пак звъни в Станмор. Налага се да мине през обичайната дълга и предълга процедура, но е уверен, че е спрял вече да вярва в ракетата, която бе видял. Вместо него Бог я бе откъснал като стоманен банан от нейното безвъздушно небе.

— Тук е Прентис. Да сте чували някакво пиукане откъм Холандия, преди малко? Аха. Аха. Да, видяхме я. — Това може да убие всякакво желание на човек да гледа изгревите на слънцето. Пирата оставя слушалката. — Изгубили са я някъде над бреговата линия. Наричат го преждевременен Brennschluss .

— Горе главата, не се отчайвай — Теди пълзи обратно към потрошеното легло. — Ще дойдат и други.

Ах този симпатяга Блоут, винаги намира добра дума за утешение. А през няколкото секунди, докато чакаше да говори със Станморския оперативния щаб, Пирата мислеше, Опасността премина, Банановата Закуска е спасена. Но това е само отлагане, нали? Ще долитат и други и всяка от тях с голяма вероятност да се стовари право върху главата му. Никой от двете страни на фронта не знае точно още колко повече. Ще трябва ли да спрем да наблюдаваме небето?

Осби Фийл стои на хоровия балкон, хванал с една ръка вероятно най-големия Пиратов банан, така че той стърчи през цепката на раираното му пижамено долнище, а с другата ръка поглажда масивната жълтеникава извивка и отправя към тавана триоли в такт четири четвърти, приветствайки зората със следните стихчета:

Има и втори куплет, но преди още подскачащия Осби да го започне, той бива връхлетян и здравата набъхтан от Бартли Гобич, Дековърли Покс и Морис („Саксофона“) Рийд между другите и отчасти от неговия як банан. В кухнята бели ружи купени от черния пазар се плъзгат лениво в сироп на Пиратовата водна баня и скоро започват гъсто да бълбукат. Вари се кафе. На дървена клубна табела, дръзко и посред бял ден открадната от пияния Бартли Гобич, с все още оцелял издълбан надпис МЕХАНИК И КАНДЖА, Теди Блоут кълца банани с огромен сгъваем нож, изпод чието нервно острие Пирата загребва с една ръка кремавото пюре и го изсипва върху вафлено тесто, еластизирано с пресни кокоши яйца, които Озби Фийл е обменил срещу равен брой топки за голф, по-дефицитни тази зима от истинските яйца, а с другата ръка, хванала телена разбивачка, смесва умерено бавно плодовата маса с тестото, докато навъсеният Осби, отпивайки често-често от мъничка бутилка от мляко пълна с разредено уиски Ват 69, собственолично наглежда бананите в тигана и на скарата. До изхода към синия вътрешен двор Де Ковърли Покс и Хоакин Стик стоят до бетонно мащабно копие на Юнгфрау 4 4 Най-високият връх (4158 м.) на едноименния масив, разположен в Бернските Алпи, Швейцария. — Б.пр. , — което някой ентусиаст още през 1920 -темоделирал и отливал усърдно цяла година, преди да осъзнае, че е прекалено голямо и не може мине през никоя врата — и удрят склоновете на знаменитата планина с червени гумени грейки пълни с кубчета лед, за да го натрошат на ситно за Пиратовите бананови фрапета. С техните двудневни четини, сплъстени коси, кървясали очи и миазмено противен дъх, Де Ковърли и Хоакин приличат на каталясали от умора богове, бичуващи мързелив ледник.