Фредерик Пол: Златото в края на звездната дъга

Дневник на лейт. Шефийлд Х. Джекман, ВВС на САЩ, командир на американския звездолет „Конститюшън“, ден 40.

Всичко е наред, приятели. Хиляди благодарности на Управление Експедиция за пакета от персонални известия. Голямо удоволствие ни достави концертът, който излъчихте. Всъщност, ние го записахме почти целия за да можем да си го пускаме, когато връзката ни започне да отслабва.

Вече сме в края на шестата седмица от нашата експедиция към Алфа Кентавър — планетата Алеф и сега, когато преминахме най-далечната достигана някога от космически кораб точка започваме да усещаме, че сме поели наистина дълъг път. Последните навигационни изчисления потвърждават, че се движим по плана на Управлението, което означава, че в момента — корабно време 1631 часа, ден 40 — ние пресичаме орбитата на Плутон. Летски продължава да следи ефекта на времеразтегляне, който сега, когато пътуваме с почти 1/6 от скоростта на светлината, започва да става доста изразен. Решихме да наречем границата, която пресичаме „крайбрежни води“. Оттук нататък Слънчевата система остава зад нас и така ние ще сме първите човешки същества проникнали в дълбините на междузвездното пространство. Възнамеряваме да отбележим случая с малка церемония. Летски и Ан Беклънд ушиха звездния флаг, който ще изхвърлим при преминаване през историческата точка. Ще го изстреляме от наблюдателна палуба номер 4 заедно със стоманената плака с прощалната реч на президента. А и всеки от нас ще изхвърли по нещо от личните си вещи. Аз смятам да се разделя с пръстена от Военно-въздушната Академия.

Малко промени от предишните ми доклади насам. Почти привикнахме с ежедневните си задължения. Още преди седмица приключихме със следстартовия основен преглед и както предвиждаше д-р Кнефхаузен свободното време започва да се превръща в проблем. Няма да имаме почти никаква работа по управлението на кораба отсега, чак до пристигането ни край Алфа Алеф. Така че, заехме се с изпълнение на развлекателната програма, която е подготвил за нас добрия стар Кнефи и отдела за подготовка на полета. В началото (мисля, че момчетата в Индианаполис трябва да го знаят) тя бе посрещната доста хладно. Общото мнение бе, че да се занимаваш с Теория на числата или с математика на изразяването, с което ни съветваха да започнем, е работа за птичките. Преценихме, че не сме изпаднали чак дотам и се захванахме с други занимания. Ан и Уил Беклънд отделят доста време на шаха. Дот Летски се зае да пише поетична адаптация на „Война и мир“. Останалите човъркат уредите, занимават се с астрономически наблюдения или си бъбрят. Но всичко това доста бързо започна да ни омръзва, точно както Кнефи предполагаше, че ще стане. Обсъдихме идеята му, че най-добрия начин да убиваме времето е да се заинтересуваме от проблемите на теоретичната математика — едно спокойно и ведро занимание. Идеята ни се видя разумна. Така че, от десетина дни насам Летски се мъчи да открие формула за простите числа, а моята скъпа Фло — да потвърди Хипотезата на Голдбах с помощта на Теорията за сходствата.(Това е момичето, което до преди два месеца не можеше да преброи прането!) Така ни минава времето.

Медицински сме напълно здрави. Прилагам подробна информация за стойностите на кръвното налягане, пулсовата честота, както и контролния запис на ракетните и навигационни системи. Ще излъчвам докладите си по предварително установения график. Грижете се за Земята и от наше име — очакваме с нетърпение да я видим отново след няколко години!

През тази седмица бе настъпило известно затишие в градската партизанска война във Вашингтон. Хеликоптерът се приземи безпрепятствено на южната страна на Белия дом — без снайперен обстрел, самонасочващи се ракети, дори без някой да хвърли по него камък. Доктор Дитер фон Кнефхаузен се загледа с подозрение в тълпата пикетиращи стачници на петдесетина метра отвъд оградения периметър. Не изглеждаха привърженици на някоя военнизирана организация, по-скоро бяха от „свободни педита“ или „природосъобразна храна“ или пък от „еднократни данъци“. Поне не бяха от тия дето хвърлят камъни, защото посрещнаха кацащия хеликоптер само с нестроен ропот. Кнефхаузен се измъкна вдървено от хеликоптера, който веднага излетя страхливо. Не си даде труда да тича към Белия дом. Пое бавно. За разлика от пилота на хеликоптера той не се страхуваше от тези прости хорица. Пък и не изпитваше кой знае какво нетърпение да се срещне с президента.