Фредерик Пол: Златото в края на звездната дъга

— Диапозитив номер четири, моля — и задръжте номер три в гнездото.

Същата сцена, леко променена.

— Обърнете внимание, господа, че на тази снимка един от обектите е променил своето местонахождение. Ето този. Той се е преместил. Уверен съм, знаете че звездите видимо не извършват движение. Тази тук обаче изглежда се е преместила, защото снимката е направена от нашия спътник осем месеца по-късно, на обратния път от Нептун и планетата Алфа Алеф се е завъртяла по орбитата си. Това не е теория, това са доказателствата и мога само да добавя, че оригиналния запис, от който са направени тези копия се съхранява в Голдстоун, така че възможността за съмнение отпада.

Руубаруубарууба. Но по-високо и по-развълнувано. Кнефхаузен продължи доволно:

— И така, майоре, бихте ли върнали отново диапозитив номер три, да — а сега бихте ли превключили няколко пъти бързо от трети на четвърти, — по-бързо, ако обичате — благодаря ви.

Малката черна точка наречена Алфа Алеф заподскача напред-назад като тенис топка, докато всички останали точки-звезди останаха неподвижни.

— Това, което виждате се нарича „мигащ сравнителен процес“. Бих искал да подчертая, че ако това което привлича вниманието ви не е планета, то с вашето извинение, господин президент, това трябва да е най-смахнатата звезда, която някога сте виждали. Освен това, тя е точно на такова разстояние и с такъв орбитален период, каквито получихме от радиотелескопичните изследвания. Сега, има ли все още въпроси?

— Не, сър!… Страхотен си, Кнефи!…Ясно като кравешки задник на месечина!… Това, мисля, приключва въпроса… Сега ще им покажем на червените…

Гласът на президента се разнесе над останалите:

— Ако обичате — светлините, майор Мертън — каза той. — Доктор Кнефхаузен, благодаря ви. Ще ви бъда задължен ако останете още няколко минути за да подготвим текста на изявлението, преди да публикуваме снимките. — Той освободи с хладно кимване своя главен научен съветник и като огледа ухилените лица на членовете на кабинета, усмихна се сам с удоволствие.

Дневникът на Шефийлд Джекман, звездолет „Конститюшън“, ден 95.

Според Летски сега се носим с близо 15 процента от скоростта на светлината — почти 30 000 мили в секунда. Атомния двигател работи гладко като часовник. Горивото, енергията и животообеспечаващите системи са в границите на оптималното. Никакви проблеми с кораба или с нещо друго.

Релативистичните ефекти се проявяват според предвижданията. Спектралните изследвания на Джим Барстоу показват, че звездите пред нас се изместват към синия край на спектъра, докато звездите зад нас се преместват към червения. Но без помощта на спектроскопа почти нищо не се вижда. Що се отнася до Слънцето — то е още доста ярко — преди няколко часа Джим го измери като звезда от минус шеста величина. Цветът му вече не е златисто жълт, характерен за типа ГО, но същото може да се каже и за Алфа Кентавър пред нас и да си призная честно, не виждам голяма разлика между тях. Причината вероятно е в това, че и двете слънца са ярки и цветовите въздействия се подтискат, въпреки че на спектроскопа, както вече казах, се забелязва разлика. Гледаме назад на смени. Това, предполагам е напълно естествено. Все още през телескопа се различават Земята и дори Луната, но вече трудно. Вчера Ски за малко да ослепее от слънчевите лъчи — видимата сепарация от слънчевата арка е вече само дванадесет секунди. След няколко дни Земята и Слънцето ще бъдат твърде близко за да ги отличим.

Да видим какво друго?

Доста приятно си прекарваме времето с развлекателната програма по математика. Ан привикна с бинарната алгебра като патица с вода. По мои предположения се занимава с някакъв статистически експеримент (не проявяваме взаимен интерес към заниманията си, докато сами не сме готови да говорим за тях) защото непрестанно ни кара да хвърляме монети. Мислехме, че никой от нас няма пари, но се оказа че двама са взели. Ски има старинна руска сребърна рубла, която му подарил за късмет чичото на майка му, а другата — един стар филаделфийски талер — аз намерих в джоба си, но Ан не я хареса защото била твърде лека. Ан прекарва много щастливи часове в подхвърляне на сребърната рубла, ези или тура и вписва резултатите като серии от шестколонни бинарни числа — 1 за ези и 0 за тура. След около седмица търпението ми се изчерпа и аз започнах да се навъртам около нея за да науча нещо повече. Но когато я питах тя ми отвръщаше: „По пътя на лесното и простото се мъчим ние да сграбчим законите на целия свят“. А когато и казвах, чудесно, но какво смята да сграбчи с това безкрайно хвърляне на монети, тя казваше: „А когато законите на света са сграбчени, зад тях лежи съвършенството.“ И понеже, както вече казах, стараем се да не си пречим един на друг в заниманията, аз я оставих намира. Но така поне времето минава.