Фредерик Пол: Златото в края на звездната дъга

Това беше борба трудна и горчива. „Но — помисли си той смело — най-лошото все още предстоеше“. Няма значение. Каквато и да е цената му, тя ще е оправдана. Тези доклади от „Конститюшън“ го потвърждават. Всичко върви точно както е планирано и…

— Извинете, доктор Кнефхаузен.

Той вдигна глава, за миг катапултирал обратно през почти половин светлинна година.

— Казах, че президента ви очаква.

— Ах, — рече Кнефхаузен. — О, да, разбира се. Бях се замислил.

— Да, сър. Оттук, сър — съвсем за кратко, докато преминаваха покрай прозореца, пред очите му се мярна сцена от стълкновението пред главния вход — войнствено размахвани надписи, сини облаци от сълзотворен газ, крясъци, викове.

— Цар Тълпа е доста зает днес — промърмори Кнефхаузен отсъстващо.

— Няма опасност, сър. Оттук, моля.

Президента го очакваше в личния си кабинет, но за изненада на Кнефхаузен не беше сам. Нищо необичайно нямаше в присъствието на Мюрей Еймъс, личния секретар на президента, но в стаята имаше и други хора. Кнефхаузен видя Държавния секретар, Говорителя на Белия дом и Вице-президента. „Странна представа за поверителна среща на четири очи с президента“ — помисли си Кнефхаузен. Но той бързо се възстанови от изненадата си.

— Моля да ме извините, господин президент, — поде той бодро — но вероятно не съм ви разбрал правилно. Мислех, че ще разговаряме насаме.

— Ще разговаряме, Кнефхаузен — каза президента, борейки се с очевидно превъзмогващата го умора — в присъствието на тези господа. Те също могат да чуят това, което искате да ми кажете.

— Ах, добре, разбирам — отвърна Кнефхаузен като се опита да прикрие факта, че всъщност не разбира какво става. Едва ли президентът искаше да каже това, което мисли, следователно, необходимо бе да се постарае да открие намеренията му. — Да, разбира се. Ето нещо интересно, господин президент. Нов доклад от „Конститюшън“! Само преди час сигналът е бил ретранслиран от Лунната орбитална станция Голдстоун и току що ми го предадоха от дешифрационната. Позволете ми да го прочета. Нашите храбри астронавти се справят чудесно, всичко тече по план. Те съобщават…

— Точно сега не искаме да ни го четете — прекъсна го остро президентът. — Ще го чуем, разбира се, но има нещо по-важно. Искам да разкажете пред тези хора пълната история на проекта Алфа Алеф.

— Пълната история, господин президент? — Кнефхаузен внезапно помрачня. — Разбирам. Искате да започна от самото начало, когато в обсерваторията осъзнахме, че сме открили нова планета…

— Не, Кнефхаузен. Не измислената история. Истинската.

— Господин президент! — извика отчаяно Кнефхаузен. — Искам да заявя, че протестирам против такова предварително разкриване на витална…

— Истината, Кнефхаузен! — извика президентът. За пръв път Кнефхаузен го чуваше да повишава глас. — Нищо няма да излезе извън тази стая, но вие трябва да им разкажете всичко. Кажете им защо руснаците са прави, а ние лъжем! Кажете им защо изпратихме тези астронавти на самоубийствена мисия, със задача да кацнат на планета, която от самото начало знаехме, че не съществува!

Дневникът на Шеф Джекман, Ден 130.

Доста време мина, нали? Съжалявам, че се оказах такъв несериозен кореспондент. Бяхме някъде по средата на тринадесетата серия от шахматни срещи с Ив Барстоу — тя разиграваше дебютите на Боби Фишер, а аз се опитвах да наподобявам стила на Ришевски — когато Ив каза нещо, което ме накара да си спомня добрия стар Кнефи, а оттам — че ви дължа доклад. Така че — ето го.

В моя защита мога да добавя, че не става дума само за страничните ни занимания. Доста енергия отива за тези общи приказки. Някои от нас смятат, че това е нецелесъобразно. Колкото повече се отдалечаваме, толкова повече енергия е необходима за съобщенията. В момента не сме чак толкова закъсали, но мисля че трябва да ви кажа истината, нали? Кнефи ни накара да обещаем. „Винаги казвайте истината — учеше ни той — защото вие сте част от един експеримент и ние трябва да знаем какво правите, това е всичко“. Добре, истината в случая е, че сме малко зле със запасите от енергия защото Джим Барстоу се нуждае от доста големи количества за своите изследвания. Вероятно ще се зачудите какви ли са тези изследвания, но ние си имаме едно правило — да не критикуваме и да не се месим в работата на другия докато той не е готов за това. А той не е готов. Поемам отговорността за цялата тази работа, не само за енергийния недостиг, но и за проблемите, които той създава на кораба. Казах на Джим, че може да продължи.