Фредерик Пол: Златото в края на звездната дъга

Клик. Огромният телескоп изчезна и на негово място се появи подобен, но видимо по-малък и с по-простовата конструкция.

— А това е руският уред, господа. И дами. Диаметърът му е с около една четвърт по-малък от нашия. По наши сведения — секретни разбира се, но аз съм уведомен, че на тази среща мога да цитирам секретни материали? Да — по наши сведения — с изразени конструкционни недостатъци. Направо ужасни, ако мога така да се изразя. Разликата между двата уреда в способността им за събиране на информация грубо пресметнато е едно към сто в наша полза. Светлина, моля.

— Това означава, — продължи той гладко, усмихвайки се подред на всеки един от присъстващите — че ако руснаците кажат „не“, а ние кажем „да“, трябва да заложите на „да“. Можете да се доверите напълно на нашия радиотелескоп. Но в никакъв случай на техния.

Присъстващите се размърдаха объркано в креслата. Всички жадуваха да повярват на Кнефхаузен, но все още не бяха напълно уверени.

Белден, председателя на комитета за връзки с обществеността изрази тази всеобща тревога:

— Никой не се съмнява в качествата на вашите уреди. Още повече, — добави той — че дълго време ще си ближем раните от тяхното изплащане. Но заявлението на руснаците беше недвусмислено. Те твърдят, че край Алфа Кентавър не съществува планета по-голяма от хиляда мили в диаметър. Тук имам копие от официалното съобщение на ТАСС. В него се признава, че техните уреди не са така съвършени като нашите, но те разполагат с изявление, подписано от двадесет и двама академици, в което се казва, че техните уреди не биха могли да пропуснат обект със съобщените от нас размери и локализация или обект, достатъчно голям, че да позволи кацане на нашата група астронавти. Запознат ли сте с това изявление?

— Да, разбира се, четох го…

— Тогава знаете, че в него те също така твърдят, че планетата която вие наричате „Алфа Алеф“ не съществува.

— Да, така се твърди там.

— Има и други изявления — на представители на парижката обсерватория, на Астрофизичния Център на Юнеско в Триест и на Английското Кралско Астрономическо дружество — като всички те заявяват, че са проверили и потвърждават данните на руснаците.

Кнефхаузен кимна ведро.

— Съвсем правилно. Те заявяват, че ако данните от наблюденията са такива, каквито ги съобщават руснаците в Нови Брежневград, на далечната страна на Луната, то произтичащите заключения са напълно логични. Аз не поставям под съмнение изчисленията. Аз само казвам, че наблюденията са извършени с несъвършени уреди, което е довело съветските астрономи до неверни изводи. Но не бих искал да поставям на изпитание търпението ви с непотвърдени изявления, затова ще ви кажа това, което ТРЯБВА да ви кажа. Това, което казват руснаците е теория. Това, с което аз излизам насреща е не просто по-добра теория, а обективната действителност. Знам, че Алфа Алеф е там защото съм я видял. Загасете отново светлината, майоре! И ако обичате, следващия диапозитив.

Екранът се обля в светлина, сред която се виждаха малки черни точици — като прах. Почти в центъра на екрана се мъдреше голяма черна точка, заобиколена от дузина по-малки. Кнефхаузен включи светлинната показалка и я насочи като стрела към централната точка.

— Това е фотографски негатив — каза той — което означава, че черното е там, където в действителност е бяло и обратно. Това са астрономически обекти. Снимката е направена от наш спътник близо до орбитата на Юпитер, на път за Нептун, преди четиринадесет месеца. Централния обект е звездата Алфа Кентавър. Заснета е със специален уред, който филтрира по-голяма част от светлината на звездата, нещо подобно на короноскопа, който се използва за заснемане протуберансите на нашето слънце. Надявахме се по този начин да заснемем планетата Алфа Алеф. И успяхме, както виждате сами — светещата стрела се насочи към малка черна точица, в непосредствена близост до голямата. — Това, господа и дами, е Алфа Алеф. Тя се намира точно там, където предсказахме на базата на нашите радиотелескопични наблюдения.

Залата се изпълни с шум. Държавният секретар извика развълнувано:

— Господин президент! Можем ли да публикуваме тази информация?

— Ще я публикуваме веднага след края на срещата — отвърна президентът.

Руубаруубарууба. Разнесе се гласът на председателя:

— Господин президент, сигурен съм, че ако ВИЕ кажете, че това е откритата от нас планета хората ще ви повярват. Но всичките тези точки толкова много си приличат, че се питам, дали доктор Кнефхаузен би могъл да задоволи любопитството ми като поясни — откъде знае, че точно това е Алфа Алеф?