Хърбърт Уелс - Кратка история на света

Бавно, век след век и с чести колебания, това смекчаване на условията настъпило. Все още честите движения на земната кора, промените в земната орбита, увеличаването и намаляването наклона на оста на планетата действали заедно, и довели Земята до дълъг период от равномерно топли условия. Предполага се, че този период е продължил повече от двеста милиона години. Той се нарича мезозойски период, за разлика от много по-дългите палеозойски и азойски периоди, които взети заедно са траели един милиард и четиристотин години, и които са го предшествали. Наричат го и век на влечугите, поради удивителното господство и разнообразие на тези видове. Този период завършил преди повече от осемдесет милиона години.

В днешния свят родът на влечугите е сравнително малък и неговото разпространение е твърде ограничено. Но все пак представителите на този род са доста по-разнообразни от оцелелите членове на рода на амфибиите, които някога, във времето на въглищните блата владеели света. На Земята все още живеят костенурки, алигатори, крокодили и гущери. Всички те, без изключение, са същества, на които е нужна топлина през цялата година. Те не могат да издържат на студ и всички влечуги от мезозойския период били такива. Фауната на този период е била фауна на топлото, която е живяла сред една флора на топлото. Тя не е понасяла никакви студове. Но така поне светът достигнал до една същинска сухоземна фауна и флора, за разлика от тези, съществували в калта и блатата, през по-първите буйни дни на живота върху земята.

Всички видове влечуги, които познаваме сега, били в много по-голямо многообразие по онова време — големи костенурки, едри крокодили и много гущери и змии, но освен тях имало голям брой чудовищни създания, които сега напълно са изчезнали от лицето на Земята. Съществувало е голямо разнообразие на същества, наречени динозаври. Растителността тогава се разпростирала из по-низките места — тръстики, папрати и други подобни. Във връзка с това се появили много тревопасни влечуги, които се хранели с тази разкошна растителност, и които увеличавали размера си заедно с развитието на мезозойския период. Някои от тези животни надминавали по големина всички сухоземни животни, които са живели някога; те били големи колкото китове. Diplodocus Carnegil например, е достигал дължина до двадесет и пет метра, измерен от устата до опашката. Гигантозавъра бил още по-голям — той достигал до тридесет и пет метра. Сред тези чудовища са живеели множество месоядни динозаври. Един от тях, тиранозавърът, се представя и описва в много книги като връх на ужаса сред влечугите — чудовища.

Докато тези големи създания пасли и се преследвали сред вечно зелените мезозойски джунгли, други, сега изчезнали видове влечуги с прилепоподобни израстъци на предните крайници, преследвали насекомите, като първоначално скачали от едно дърво на друго и се спускали надолу като парашути, а после хвърчали между папратите и клоните на дърветата. Това били птеродактилите. Те са първите летящи създания с гръбначен стълб и тяхното появяване отбелязва ново постижение в растящите сили на гръбначните животни.

Освен това някои от влечугите се върнали към морските води. Три вида големи плуващи същества пренаселили морето, от което произлезли техните прадеди: мезозаврите, плезиозаврите и ихтиозаврите. Някои от тях достигали размерите на сегашните китове. Ихтиозаврите били типични морски животни, но плезиозаврите представляват вид, който днес няма родствена форма. Те били дебели и големи, с перки на краката, пригодени както за плуване, така и за пълзене из блатата или по дъното на плитките води. Сравнително малката им глава била закрепена на дълга като змия шия. Плезиозавърът или плувал и търсел храната си над водата и се хранел така както се хранят лебедите, или се гмуркал под водата и хващал плуващите риби и животни.

Такива били преобладаващите сухоземни животни през мезозойската ера. Те били по-големи по размери, сила и активност, „по-жизнени“ от всичко, което светът бил виждал до тогава. В моретата не е отбелязан такъв напредък, но затова пък там съществувало многообразие от нови видове животни, които приличали на сепии с черупки. В плитките морета се появили амонитите. Техни предшественици имало и в палеозойските морета, но сега те достигнали разцвета си. В наше време видът им е напълно изчезнал. Най-близък техен родственик е бисерният наутилус — един обитател на сегашните тропически води, нов и по-плодовит тип риба с по-леки, по-хубави люспи от плочестите и зъбовидни израстъци дотогава. Той останал и до днес преобладаващ вид в моретата и реките.