Юваль Ной Харари: Sapiens. Кратка история на човечеството

Преди около 13,5 милиарда години материята, енергията, времето и пространството възникват в т.нар. Голям взрив. Разказът за фундаменталните компоненти на нашата Вселена се нарича физика.

Около 300 000 години след тяхното възникване материята и енергията започват да се съединяват в комплексни структури, наречени атоми, които след това образуват молекули. Разказът за атомите, молекулите и техните взаимодействия се нарича химия.

Преди 3,8 милиарда години на планетата, наречена Земя, определени молекули се съединяват, за да изградят особено мащабни и сложни структури, наречени организми. Разказът за организмите се нарича биология.

Приблизително преди 70 000 години организмите от вида Homo sapiens започват да формират още по-усложнени структури, наречени култури. Тяхното последващо развитие се нарича история.

Три ключови революции трасират пътя на човешката история: когнитивната революция й дава първоначален тласък преди около 70 000 години. След това преди около 12 000 години земеделската революция ускорява разгръщането й. Научната революция, която започна само преди 500 години, би могла да доведе до нейния край или да даде начало на нещо напълно ново. Тази книга е посветена на историята на тези три революции и на начина, по който те въздействат върху човека и неговите събратя — организмите.

Съществували са хора далеч преди да има история. Животните, подобно на модерния човек, се появяват за пръв път преди 2,5 милиона години. Но поколения наред той не се отличава с нищо от милиардите организми, с които споделя своя хабитат.

Ако можехме да се разходим в Източна Африка отпреди 2 милиона години, щяхме да срещнем подобни на днешните компании от персонажи: тревожни майки, прегърнали бебетата си, групички безгрижни деца, играещи в пясъка, темпераментни младежи, съпротивляващи се срещу нормите на обществото, отегчени старци, които желаят единствено да не бъдат обезпокоявани, парадиращи със силата си мачовци, опитващи се да впечатлят местната красавица, и мъдри възрастни жени — водачите на племето, — които не могат да бъдат изненадани от нищо в живота. Тези праисторически човешки същества са обичали, играели са, формирали са близки приятелски връзки и са се конкурирали за власт и статус — същото са правели и шимпанзетата, бабуините и слоновете. Човекът не се е отличавал с нищо особено. Никой не е имал и най-слабото подозрение, че техните потомци един ден ще стъпят на Луната, ще разцепят атома, ще проникнат в тайната на генетичния код и ще пишат исторически книги. Най-важното, което трябва да се знае за праисторическите хора, е, че те са били напълно незначителни животни, които не са упражнявали по-силно въздействие върху света около себе си от горилите, молците или медузите.

Биолозите класифицират организмите на видове. Към един и същ вид принадлежат животни, които могат да се съвкупляват помежду си, създавайки плодовито потомство. Конете и магаретата имат скорошен общ предшественик и много общи черти, но не изпитват особено сексуално привличане едни към други. Те ще извършат полов акт, ако бъдат принудени, но потомството им — мулето — няма да може да се възпроизвежда. Затова мутациите в ДНК на магарето не могат да преминат в тази на конете и обратно. Това е причината те да бъдат считани за два различни вида, движещи се по различни еволюционни пътища. За разлика от това, булдогът и шпаньолът може да изглеждат по съвсем различен начин, но принадлежат към един и същ вид с общ генофонд. Те ще се съвкупляват с готовност и тяхното потомство ще може да създава нови поколения.

Видовете, които еволюират от общ предшественик, се обединяват под името „род“. Лъвовете, тигрите, леопардите и ягуарите са различни видове, но принадлежат към рода Panthera . Биолозите обозначават организмите с имена на латински език, съставени от две части, като първата е техният род, а втората — видът. Например лъвовете се наричат Panthera leo — видът лъв от рода Panthera . Най-вероятно всеки, който чете тази книга, е Homo sapiens — видът sapiens (мъдър) от рода Homo (човек).