Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

Но придвижването в изправено положение има своите недостатъци. Скелетът на нашите предшественици примати се е развивал милиони години, за да поддържа тялото на същество, което се движи с помощта на четирите си крайника и има относително малка глава. Приспособяването към изправен вървеж е предизвикателство, особено когато скелетът трябва да носи един твърде голям череп. Човешкият вид плаща за величествената си осанка и сръчните си ръце с болки в гърба и схванат врат. Жените плащат още по-скъпо. Изправеното положение на тялото изисква по-тесен ханш, което стеснява родилния канал — и това се случва едновременно с процеса на прогресивно нарастване на главите на бебетата. Смъртта по време на раждане се превръща в сериозна заплаха. По-ранното раждане, докато размерът на главата е по-малък и черепът е по-мек, е по-лесно и дава възможност на жената да има повече деца. Естественият отбор впоследствие дава предимство именно на раждането в по-ранен етап от развитието на плода. Затова в сравнение с другите животни децата на човека се раждат преждевременно, докато много от основните им жизнени системи все още са неразвити. Жребчето може да припка скоро след раждането си, котенцето напуска своята майка, за да търси храна, само след няколко седмици. Човешките бебета са безпомощни и зависими в продължение на години от възрастните, които трябва да ги хранят, защитават и образоват.

Този факт допринася в огромна степен както за изключителните социални умения на човека, така и за уникалните социални проблеми, които възникват. Самотните майки трудно биха могли да осигуряват храна за потомството и за себе си. Отглеждането на деца изисква постоянна помощ от другите членове на семейството и съседите. Необходимо е племе, за да бъде отгледан човек. Затова еволюцията облагодетелства онези, които могат да формират стабилни социални връзки. Освен това, тъй като човекът се ражда неразвит, той подлежи в много по-голяма степен на образоване и социализиране в сравнение с всяко друго животно. Повечето бозайници излизат от утробата подобно на емайлиран съд, излизащ от пещта — всеки опит за дооформяне или ще ги нарани, или ще ги разруши. Човекът излиза от утробата подобно на разтопено стъкло — може да бъде въртян, разтеглян и премоделиран с изненадваща степен на свобода. Затова днес можем да направим децата си християни или будисти, капиталисти или социалисти, войнствени или миролюбиви.

Ние предпоставяме, че масивният мозък, използването на сечива, по-развитите способности за учене и комплексните социални структури са огромно предимство. Изглежда очевидно, че именно те са направили от човека най-мощното животно на планетата. Но той е имал възможност да се възползва от тях в продължение на 2 милиона години, през които е останал слаб и маргинален член на животинското царство. Затова хората, които са живели преди милион години, въпреки своя огромен мозък и остри сечива, пребивавали в постоянно състояние на страх от хищници, рядко успявали да уловят едър дивеч и се прехранвали основно с растения, насекоми, дребни животни и мършата, оставена от по-силните месоядни.

Една от най-разпространените употреби на ранните каменни сечива е разбиването на кости с цел изваждане на костния мозък. Някои изследователи вярват, че това е била нашата първоначална ниша. Точно както кълвачът се е специализирал в изваждането на насекоми от дънерите на дърветата, първите хора са се специализирали в отделянето на костния мозък. Защо костен мозък? Представете си, че наблюдавате лъвове, които току-що са повалили и поглъщат жираф. Изчаквате търпеливо, докато приключат. Но все още не е ваш ред, защото преди вас хиените и чакалите ще тършуват из останките, а вие не смеете да влизате в сблъсък с тях. Едва след като и те привършат, вие и вашата група ще се осмелите да се приближите до трупа, да го огледате внимателно и да се възползвате от последните следи ядлива плът.

Това е ключът към разбирането на нашата история и психология. В хранителната верига родът Homo до съвсем скоро е бил стабилно позициониран в средата.

Милиони години хората ловували по-малки от тях животни и събирали храната, която можели, като в същото време ставали плячка на по-големи хищници. Едва преди 400 000 години няколко човешки вида започват по-често да хващат по-едър дивеч и само през последните 100 000 години — с възхода на Homo sapiens — човекът се изкачва към върха на хранителната верига.