Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

Този забележителен скок от средата към върха има колосални последици. Другите животни на върха на пирамидата като лъвовете и акулите стигат до тази позиция бавно и постепенно, за милиони години. Това дава възможност на екосистемата да развие свои балансиращи механизми, които не позволяват на тези видове да предизвикат твърде голяма бъркотия. Лъвът ставал по-опасен, но газелите започвали да бягат по-бързо, хиените си сътрудничали по-успешно, носорозите ставали по-раздразнителни. За разлика от това, човекът стигнал върха на пирамидата толкова бързо, че екосистемата не е разполагала с време за адаптация. Нещо повече: самият човек не успява да се приспособи. Повечето хищници на върха на пирамидата са могъщи създания. Милионите години доминация са ги изпълнили със самоувереност. Homo sapiens прилича повече на диктатор на бананова република. След като доскоро сме били сред губещите в съревнованието в саваната, ние сме изпълнени със страх и тревога за позицията си, а това ни прави още по-жестоки и опасни. Много бедствия в хода на историята — от смъртоносни войни до екологични катастрофи — са резултат от този твърде преждевременен скок.

Важна стъпка по пътя към върха е овладяването на огъня. Отделни човешки видове може да са го използвали спорадично още преди 800 000 години, но около преди 300 000 години Homo erectus , неандерталците и предците на Homo sapiens вече разчитат на него за много дейности в своето всекидневие. Човекът се сдобива със сигурен източник на светлина и топлина, както и с оръжие срещу дебнещите лъвове. Не дълго след това хората започват нарочно да палят селата на съседите си. Добре направляваният огън може да превърне непроходими и неплодородни храсталаци в първокласни ливади, гъмжащи от дивеч. Още повече че след като огънят угасне, предприемчивите ни предшественици от каменната епоха са обикаляли димящата земя и са събирали овъглените животинки, ядки и грудки.

Но най-хубавото, което огънят е направил възможно, е готвенето. Храните, които човекът не може да приема в естествения им вид — като пшеница, ориз и картофи — станали основни продукти. Термичната обработка унищожава паразитите и микробите. Много по-лесно става сдъвкването и смилането на любими храни като плодове, ядки, насекоми и мърша. Докато шимпанзетата прекарвали пет часа на ден в дъвкане на храната, на човека вече бил достатъчен един час.

Сготвянето на храната дава възможност да се приемат по-разнообразни храни и да се отделя по-малко време за хранене; също така човекът вече можел да се справи и с по-малки зъби и по-къси черва. Някои изследователи вярват, че има пряка връзка между обработването на храната, скъсяването на червата и нарастването на мозъка.

Тъй като и дългите черва, и големият мозък изразходват много енергия, не е лесно и двете да са налице. Със скъсяването на червата и редуцирането на консумацията на енергия, всъщност термичната обработка открива пътя към масивния мозък на неандерталците и Homo sapiens . (Ann Gibbons, ‘Food for Thought: Did the First Cooked Meals Help Fuel the Dramatic Evolutionary Expansion of the Human Brain?’, Science 316:5831 (2007), 1,558-1,560.)

Наред с това огънят отваря пропастта между човека и другите животни. Тяхната мощ зависи от телата им — силата на мускулите, размера на зъбите, размаха на крилете. Въпреки че могат да се възползват от ветровете и теченията, те не могат да контролират тези природни сили и винаги са ограничени от възможностите на телата си. Орлите например идентифицират термичните потоци, разперват криле и се оставят на горещия въздух да ги издигне нагоре. Но те не могат да определят местоположението на потоците и максималната им носеща способност е строго пропорционална на размаха на крилете им.

Когато човекът овладява огъня, той придобива контрол над една потенциално неограничена сила. За разлика от орлите, хората могат да избират кога и къде да палят огън и могат да го използват за множество цели. Ключовият фактор е, че мощта на огъня не е ограничена от формата, структурата или силата на човешкото тяло. Една-единствена жена е в състояние с парче кремък или факла да изгори цяла гора за броени часове. Овладяването на огъня е първият знак за това, което ще последва.

Въпреки преимуществата, които им дава огънят, преди 150 000 години хората са все още маргинален вид. Те вече могат да прогонят лъвовете, да се стоплят в студените нощи и да изгорят някоя гора. Но дори да включим всички човешки видове, представителите им не наброяват повече от милион на цялата територия между Индонезийския архипелаг и Иберийския полуостров — те са само кратко премигване на екологичния радар.