Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

Нашият вид, Homo sapiens , вече също е на сцената, но гледа собствените си дела в едно ъгълче на Африка. Не ни е известно точно къде и кога са се появили животните, наследници на някоя по-ранна човешка разновидност, които могат да бъдат класифицирани като Homo sapiens , но повечето учени се обединяват около мнението, че преди около 150 000 години Източна Африка е населена от този вид, който изглеждал точно като нас. Ако някой негов представител би попаднал в съвременна морга, патологът не би забелязал нищо необичайно. Благодарение на предимствата на огъня, те са имали по-малки зъби и челюсти в сравнение със своите предшественици и масивен мозък като нашия.

Учените също така са на мнение, че преди около 70 000 години Homo sapiens от Източна Африка се насочва към Арабския полуостров и оттук бързо се разпространява из цяла Евразия. Когато достига Арабия, по-голямата част от Евразия е вече населена от други човешки видове. Какво се случва с тях? Има две противоположни теории. Теорията за междувидовото кръстосване, или хибридизация, разказва една история за привличане, секс и кръвосмешение. С разпространяването на мигриращите представители на вида Homo sapiens от Африка по света, те се смесват с други човешки видове. Съвременният човек е резултат от това.

Например когато Homo sapiens достига Средния изток и Европа, среща там неандерталците. Те били по-мускулести, с по-голям мозък, и по-добре адаптирани към студения климат. Също така използвали сечива и огън, били умели ловци и най-вероятно полагали грижи за болните и сакати членове на общностите си (археолозите са открили кости на неандерталци, които години наред са живели с тежки физически увреждания, което е свидетелство, че техните роднини са се грижели за тях). Неандерталците често биват изобразявани в карикатурите като образцовите недодялани и глуповати „пещерни хора“, но най-новите данни променят този образ.

Според тази теория когато Homo sapiens прониква в земите на неандерталците, започват да се формират смесени двойки, което довежда до сливане на двете групи. Ако това е така, то днешните обитатели на Евразия не са чисти представители на вида Homo sapiens , а комбинация от двата вида. По подобен начин, когато Homo sapiens достига Източна Азия, там постепенно се смесва с местния Homo erectus , което означава, че китайците и корейците са комбинация от двата вида.

Противоположната теория, наречена „теория за заместването“, ни представя съвсем различна картина — на несъвместимост, отвращение и дори може би геноцид. Според нея Homo sapiens и другите видове се отличават по телесна структура, телесна миризма, вероятно и по практиките за съвкупление. Между тях не е съществувало сексуално привличане. И дори ако неандерталските Ромео и Жулиета от вида Homo sapiens се влюбят, те не биха имали плодовито потомство, защото съществува генетична пропаст, която вече е станала непреодолима. Двете групи останали напълно отделени и когато неандерталците постепенно изчезнали или били постепенно изтребени, техните гени изчезнали заедно с тях. Според този възглед Homo sapiens идва на мястото на всички останали човешки видове, без да се смесва с тях. Ако това е така, произходът на всички съвременни хора може еднозначно да се свърже с Източна Африка отпреди 70 000 години. Ние всички сме „чисти“ представители на вида Homo sapiens .

Много неща зависят от този дебат. От еволюционна гледна точка 70 000 години е сравнително кратък период. Ако теорията за заместването е вярна, всички хора днес имат сходен генофонд и расовите разлики са незначителни. Но ако е вярна теорията за кръстосването, може би съществуват големи генетични разлики между африканците, европейците и азиатците, възникнали преди стотици хиляди години. Това е политически взривоопасен въпрос, който може да стане основа на расови теории, способни да генерират множество конфликти.

През последните десетилетия теорията за заместването беше общоприета. Тя разполага с повече археологически свидетелства и е по-политически коректна (учените нямат желание да отварят кутията на Пандора на расизма, настоявайки, че съществуват значими генетични различия между съвременните човешки групи). Но това приключва през 2010 г., когато се публикуват резултатите от продължила четири години инициатива по картиране на неандерталския геном. Генетиците успяват да съберат достатъчно неандерталска ДНК от вкаменелости и правят подробно сравнение между нея и ДНК на съвременните хора. Резултатите удивяват научната общност.