Юваль Ной Харари: Sapiens. Кратка история на човечеството

Можем единствено да се опитаме да повлияем на посоката, в която те ще поемат. Тъй като може би скоро ще сме в състояние да променяме дори и желанията си, вероятно истинският въпрос е не „Какви искаме да бъдем?“, а по-скоро „Какво ни се иска да искаме?“ Дори и онези, които не се ужасяват от този въпрос, вероятно не са го обмисляли подобаващо.

Преди 70 000 години Homo sapiens все още е незначителен примат, обитаващ затънтен ъгъл на африканския континент. През следващите хилядолетия той става господар на планетата за ужас на цялата екосистема. Днес той е напът да се превърне в бог, сдобивайки се не само с вечна младост, но също и със способността да твори и унищожава.

През последните няколко десетилетия най-после отбелязахме реален напредък, поне що се отнася до човешката ситуация, намалявайки глада, болестите и войните. Въпреки това положението на останалите животни се влошава по-бързо от всякога, а подобрението при по-голямата част от човечеството датира от съвсем неотдавна и е твърде крехко.

Освен това въпреки удивителните неща, които сме в състояние да правим, си оставаме несигурни относно своите цели, а и сме неудовлетворени както обикновено. Напреднахме — от канута и галери до параходи и космически кораби, но никой не знае накъде сме тръгнали. Имаме повече възможности от всякога, но пък не знаем какво да ги правим. Още по-лошо е това, че сме дори по-безотговорни от обикновено. Провъзгласили сме се за богоравни, подчинени единствено на законите на физиката, които не са отговорни пред никого. Затова сеем смърт и разрушение сред близките ни родственици — животните и обгръщащата ни околна среда, стремейки се единствено към удобства и забавление, без да можем да намерим удовлетворение.

Нима има нещо по-опасно от неудовлетворени и безотговорни богове, които не знаят какво искат?

За съветите и съдействието благодаря на Сарай Ахарони, Дорит Ахаронов, Амос Ависар, Цафрир Барзилай, Ноа Бенинга, Тирца Айзенберг, Амир Финк, Бенямин Кедар, Йоси Мори, Ейал Милер, Джон Пърсел, Шмуел Рознер, Рами Ротхолц, Офер Щайниц, Майкъл Шенкар, Идан Шерер, Хаим Вацман, Ицик Яхав, Ги Заславски и всички преподаватели и студенти в програмата по световна история на Еврейския университет в Йерусалим. Специална благодарност дължа на Джаред Даймънд, който ме научи да виждам голямата картина, а не само детайлите, на Диего Холстийн, който ме вдъхнови да напиша тази книга, и на Дебора Харис, която спомогна за нейното популяризиране.

Ювал Харари