Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

Скорошното развитие в разбирането ни за функционирането на организмите чак до клетъчно и дори атомно ниво разкриват невъобразими преди това възможности. Днес ние можем например не просто да кастрираме мъж, а да променим пола му чрез хирургически и хормонални манипулации. Това не е всичко. Представете си смесицата от удивление, отвращение и смайване, предизвикани през 1996 г. от появата на следната фотография във вестниците и по телевизията:

Не, фотошоп няма нищо общо. Това е необработен кадър, показващ реална мишка, на чийто гръб учените са имплантирали хрущялни клетки от крава. Учените са способни да контролират растежа на нова тъкан и в случая да й придадат формата на ухо. Процесът може скоро да позволи на учените да създават изкуствени уши, които след това да бъдат трансплантирани на хора. (Keith Т. Paige et al., ‘De Novo Cartilage Generation Using Calcium Alginate-Chondrocyte Constructs’, Plastic and Reconstructive Surgery 97:1 (1996), 168-178.)

Дори по-удивителни постижения могат да бъдат постигнати чрез генно инженерство, което повдига различни етически, политически и идеологически въпроси. Не само набожните монотеисти се противопоставят на идеята хората да поемат ролята на Бог. Много убедени атеисти са не по-малко шокирани от идеята, че учените изземат функциите на природата. Активистите, защитаващи правата на животните, заклеймяват страданията на лабораторните животни при генетични експерименти, но и на селскостопански животни, които биват оформяни, без да бъдат отчитани собствените им потребности и желания. Защитниците на човешките права се страхуват, че генното инженерство може да се използва за създаване на свръхчовеци, способни да превърнат всички останали в свои роби. Лоши пророци споделят апокалиптични видения, в които биодиктатори клонират безстрашни войници и покорни работници. Преобладава чувството, че прекалено много възможности се разкриват пред нас прекалено бързо и нашата способност да модифицираме гените надминава способността ни да използваме мъдро и прозорливо тази способност.

По тази причина понастоящем използваме малка част от потенциала на генното инженерство. Повечето от изкуствено създадените организми са сред онези с най-малко политическо лоби — растения, гъби, бактерии и насекоми. Например генетични линии на Ешерихия коли, бактерия-симбионт, обитаваща червата на хората (която излиза на преден план, когато напусне червата, причинявайки смъртоносни инфекции), са модифицирани така, че да произвеждат биогориво. (David Biello, ‘Bacteria Transformed into Biofuels Refineries’, Scientific American, 11 януари 2010) Ешерихия коли и няколко вида гъби са модифицирани така, че да произвеждат инсулин, което намалява цената на лечението на диабета. (Gary Walsh, ‘Therapeutic Insulins and Their Large-Scale Manufacture’, Applied Microbiology and Biotechnology 67:2 (2005), 151-159.) Ген, извлечен от арктическа риба, е вкаран в картофи, което ги прави по-неподатливи на замръзване. (James G. Wallis et al., ‘Expression of a Synthetic Antifreeze Protein in Potato Reduces Electrolyte Release at Freezing Temperatures’, Plant Molecular Biology 35: 3 (1997), 323-330.)

Бозайници също са подлагани на генно инженерство. Ежегодно млекодобивната индустрия губи милиарди долари заради мастита — заболяване, поразяващо вимето на дойната крава. Понастоящем учените експериментират с генно модифицирани крави, чието мляко съдържа лизостафин — химикал, атакуващ бактериите, причиняващи заболяването . (Robert J. Wall et al., ‘Genetically Enhanced Cows Resist Intramammary Staphylococcus Aureus Infection’, Nature Biotechnology 23:4 (2005), 445-451.) Цената на свинското месо спада, тъй като все повече потребители избягват вредните за здравето мазнини в шунката и бекона. Има обаче надежда, свързана с все още експериментална порода свине, в чиито геном е въведен генетичен материал от червей. Новите гени карат свинете да превръщат вредните омега-6 мастни киселини в техния полезен за здравето братовчед — омега-3. (Liangxue Lai et al., ‘Generation of Cloned Transgenetic Pigs Rich in Omega-3 Fatty Acids’, Nature Biotechnology 24:4 (2006), 435-436.)

В бъдеще създаването на прасета с полезни за здравето мазнини ще бъде детска работа. Генетиците са успели например да увеличат шесткратно средната продължителност на живота на червеи, а също да създадат мишки гении с усъвършенствана памет и способност за учене. (Ya-Ping Tang et al., ‘Genetic Enhancement of Learning and Memory in Mice’, Nature 401 (1999), 63-69.) Полевките са дребни и жилави гризачи, на вид напомнящи мишки, и повечето от тях имат склонност към безразборен секс.

Има обаче един вид, чиито представители формират трайни моногамни връзки. Генетиците твърдят, че са изолирали гените, отговорни за тяхната моногамност. Ако въвеждането на този ген може да направи един Дон Жуан сред полевките във верен и любящ съпруг, нима няма да се окаже, че можем да манипулираме генетично не само индивидуалните способности на полевките (и хората), но и социалната структура на техните общности? (Zoe R. Donaldson and Larry J. Young, ‘Oxytocin, Vasopressin and the Neurogenetics of Sociality’, Science 322:5903 (2008))