Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

Генетиците не се опитват да трансформират само съществуващи животински видове. Те се опитват да съживят и отдавна изчезнали създания. Не става дума само за динозаври като в „ Джурасик Парк“. Екип от руски, японски и корейски учени наскоро секвенираха генома на древни мамути, открити замръзнали в сибирските ледове. Сега те планират да вземат оплодена яйцеклетка на слон, да заместят слонската ДНК с реконструирана ДНК на мамут и да я имплантират в утробата на женски слон. След около 22 месеца те очакват да се роди първият мамут от 5000 години. (Terri Pous, ‘Siberian Discovery Could Bring Scientists Closer to Cloning Woolly Mammoth’, Time, 17 септември 2012 г., посетено на 19 февруари 2013 r.; Pasqualino Loi et al,,Biological time machines: a realistic approach for cloning an extinct mammal', Endangered Species Research 14 (2011), 227-233; Leon Huynen, Craig D. Millar and David M. Lambert, ‘Resurrecting ancient animal genomes: The extinct moa and more’, Bioessays 34 (2012), 661-669.)

Защо обаче да спираме дотук? Професор Джордж Чърч от Харвардския университет наскоро предложи след завършването на проекта за секвениране на генома на неандерталците да имплантираме реконструирана неандерталска ДНК в човешка яйцеклетка и така да създадем първото неандерталско дете от 30 000 години. Чърч твърди, че той може да направи това за нищожната сума от 30 милиона долара. Няколко жени вече се кандидатираха за ролята на сурогатни майки. (Nicholas Wade, ‘Scientists in Germany Draft Neandethal Genome’, New York Times, 12 февруари 2009 г., https://www.nytimes.com/2009/02/13/science/13neanderthal.html )

За какво са ни неандерталци? Някои твърдят, че ако можем да изследваме живи неандерталци, ще си отговорим на някои от най-вълнуващите въпроси за произхода и предимствата на Homo sapiens . Сравнявайки неандерталски с човешки мозък и набелязвайки структурните разлики между тях, вероятно можем да идентифицираме биологичните изменения, довели до появата на съзнанието такова, каквото го познаваме. В добавка има и етическо основание — някои твърдят, че ако Homo sapiens е отговорен за изчезването на неандерталците, то е наш морален дълг да ги възкресим. Ако разполагаме с неандерталци, те биха ни свършили някаква работа. Много индустриалци биха били щастливи да плащат на един неандерталец да върши черната работа на двама човеци.

Защо обаче да спираме с неандерталците? Защо да не се върнем на чертожната дъска на Бог и да проектираме един по-добър Homo sapiens ? Способностите, потребностите и желанията на Homo sapiens имат биологична основа, а геномът му не е по-сложен от този на полевките и мишките. (Мишият геном съдържа около 2,5 милиарда нуклеотидни бази, а нашия — 2,9 милиарда, т.е. само с 14% повече.) (Robert Н. Waterson et al., ‘Initial Sequencing and Comparative Analysis of the Mouse Genome’, Nature 420:6915 (2002), 520.) В средносрочна перспектива, вероятно след няколко десетилетия, генното инженерство и други типове биологично инженерство могат да ни позволят да правим съществени промени не само в нашата физиология, имунна система и продължителност на живот, а също и в нашите интелектуални и емоционални способности. Ако генното инженерство може да създаде гениални мишки, защо не гениални хора? Ако можем да създадем моногамни полевки, защо да не заложим в хората вярност към брачните им партньори?

Когнитивната революция, която превърна Homo sapiens от незначителен примат в господар на света, не налага забележими физиологични промени и не се отразява дори върху размера и формата на неговия мозък. Вероятно тя е породена от няколко малки промени във вътрешната структура на мозъка. Вероятно друга малка промяна ще бъде достатъчна да разпали втора когнитивна революция, пораждайки съвсем нов тип съзнание и трансформирайки Homo sapiens в нещо съвсем различно.

Вярно е, че все още ни липсват уменията да го постигнем, но, изглежда, няма непреодолими технологични бариери пред създаването на свръхчовеци. Основните пречки, които забавят изследванията върху хора, са етически и политически. Без значение колко убедителни са етическите аргументи, трудно можем да си представим, че те още дълго ще спират следващите стъпки в тази посока, ако залогът е възможността животът ни да се удължи неограничено дълго, да бъдат победени нелечимите болести и да бъдат усъвършенствани когнитивните и емоционалните ни способности.

Какво би се случило например, ако бъде разработено лекарство за болестта на Алцхаймер, което има страничен ефект — подобрява съществено паметта на здрави хора? Кой тогава би искал да спре изпитанията му? И щом веднъж то бъде разработено, коя ще бъде тази правораздаваща институция, която ще го направи достъпно само за болните от Алцхаймер, лишавайки от достъп до него здрави хора, които биха искали да се сдобият със суперпамет?